Определение № 6360 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4357/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Б. М. от гр.София, срещу определение № 6883 от 27.02.2025 г., постановено по адм. дело № 804 по описа за 2024 г. на Административен съд-София град/АССГ/, с което е върната частната жалба на М. срещу определение №2051 от 26.02.2024 година, постановено по същото дело, недопустима, поради просрочие. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради което иска да бъде отменено. Развива съображения, че частната жалба е подадена в срок, при изпълнени всички дадени от съда указания. Ответната страна-Ректора на Медицински университет -София не взема становище. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е определение №6883 от 27.02.2025 г. по адм. дело № 804 по описа за 2024 г. на АССГ, с което на основание чл. 213 а, ал. 2, във връзка с чл. 215, т. 3 от АПК е оставена без разглеждане частна жалба на В. М. срещу определение № 2051 от 26.02.2024 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането на М. за освобождаване от държавна такса по подадена жалба срещу Заповед № РК-36-134/15.01.2024 г. на Ректора за Медицински университет – София. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, че от събраните доказателства по делото се установява, че частната жалба е просрочена. Първоинстанционният се приел, че с разпореждане от 29.04.2024г. съда е указал на жалбоподателката в седмодневен срок от съобщаването да представи приподписана от адвокат с приложено пълномощно частна жалба и доказателства за подаването й в срок. Разпореждането е съобщено на М. на 20.05.2024г., срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 27.05.2024г., присъствен ден и указанията не са изпълнени, поради което частната жалба е просрочена. Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно. Установимо е по делото, че съобщението за оспореният съдебен акт е връчено на частния жалбоподател на 20.05.2024 година. Седмодневният срок за оспорването му изтича на 27 май 2024 г. първият присъствен ден - понеделник. Указанията не са изпълнени и към настоящия момент. С оглед на изложеното в обжалваното определение, правилно е прието, че частната жалба е недопустима, поради подаването й след срока, установен в чл. 230 от АПК и правилно, на основание чл. 213а, ал. 2 от АПК съдът е оставил същата без разглеждане. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. След връщане на делото съдът следва отново да укаже на М., че искането й за освобождаване от държавна такса не e уважено с влязъл в съдебен акт, поради което отново й се предоставя срок за внасяне на дължимата такса. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7, във връзка с чл. 231 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,