Определение № 192 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 100117/ 08.02.2021 г. по гр.д. № 49/ 2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като просрочена въззивна жалба вх. № 267218/ 21.12.2020 г. от адв. З. Х. Д.. Определението се обжалва от адв. З. Д. – особен представител на ответниците, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК. От ОББ АД, ответник по частната жалба, не е постъпил писмен отговор. Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), в компетентност на Върховния касационен съд (арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК), от процесуално легитимирани страни – от ответниците, представени от особения представител, в срока по чл. 275 ГПК и при всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Тя е основателна по следните съображения: С разпореждане № 644/ 07.02.2020 г. адв. П. А. и адв. З. Х. са назначени за особени представители и на двамата ответници по иска по чл. 135 ЗЗД, предявен от ОББ. С първоинстанционното решение искът е уважен. Препис от решението е връчен надлежно на ответниците на 02.12.2020 г. – чрез адв. П. А.. На 07.12.2020 г. препис от решението е връчен надлежно и чрез адв. З. Х.. Решението е обжалвано и от двамата особени представители: съответно от адв. П. А. – с въззивна жалба вх. № 267028/ 17.12.2020 г. и от адв. З. Х. – с въззивна жалба вх. № 267218/ 21.12.2020 г. Касационният състав приема, че срокът по чл. 259, ал. 1 ГПК е спазен – въззивната жалба вх. № 267028/ 17.12.2020 г. от адв. П. А. е в неговите граници. Когато страната (в случая –ответниците) има повече от един процесуален представител, предприетото процесуално действие е своевременно, когато срокът за неговото извършване е спазен поне от единия представител. Изключение не произтича от вида представителство – законно/ органно, доброволно или служебно. В случая, процесуалното представителство на двамата ответници е учредено надлежно (при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК) с разпореждане № 644/ 07.02.2020 г. от първостепенния съд. В неправилното приложение на чл. 259, ал. 1, вр. чл. 261, т. 1 БАС е приел, че срокът по чл. 259, ал. 1 ГПК е различен за всеки от двамата особени представители на ответниците (всеки от тях представлява и двамата), а е просрочена въззивната жалба вх. № 267218/ 21.12.2020 г. от адв. З. Х.. Неправилно е приложил и санкционната последица по чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, връщайки я с обжалваното определение като просрочена. Преценката, дали оплакванията от адв. З. Х. са своевременни, а въззивният съд дължи да реши спора и според тях или е ограничен в правораздавателната дейност само от оплакванията във въззивната жалба от адв. П. А., се извършва с постановяването на новото решение – арг. от чл. 271, вр. чл. 269, изр. 2 ГПК. При тези мотиви, съдът