Определение № 4398 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на ДП "Национална компания „Железопътна инфраструктура“, подадена чрез главен юрисконсулт Ц. Василева, против Определение № 147/03.02.2025 г., постановено по административно дело № 33/2025 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 50/10.01.2025 г. на Кмета на Община Перник. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. От ответната страна Кмет на Община Перник, представляван от старши юрисконсулт Д. Евтимова е постъпило възражение по реда на чл. 232 АПК, с което се оспорва частна жалба, с молба да бъде оставено в сила оспореното определение. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 195, ал. 4, във връзка с чл. 195, ал. 3 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ и с нея е наредено на ДП "Национална компания „Железопътна инфраструктура“, в качеството му на собственик на обект: „VI-та главна жп линия – междугарие Разменна – Перник разпределителна“, намиращ се в имот с идентификатор 55871.723.33 по КК на гр. Перник, да изпълни необходимите строителни работи по възстановяване или укрепване на вертикалния откос, както и да изготви и представи в Община Перник за съгласуване и издаване на необходимите строителни книжа за това. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, подадената жалба против заповеди по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ, не спира изпълнението им, като това може да стори съдът на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ. Административен съд – Перник е отхвърлил искането по чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като е развил мотиви за отсъствие на предпоставките за това по чл. 166, ал. 2 АПК. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. В приложимата специална норма на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, законодателят е придал предварително изпълнение на този вид административни актове, за да се осъществи защита на съответния обществен интерес, който е преценен за съществен и значим. За да се постанови спиране изпълнението на такъв акт, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК, обосноваването на които и тяхното доказване е в тежест на жалбоподателя. Твърдените вреди следва да са значителни по размер или трудно поправими, да са реални, а не хипотетични, както и следва да са надлежно доказани от молителя. В конкретния случай, както правилно е приел съдът, не административният орган следва да излага мотиви и доказва необходимостта от предварителното изпълнение на процесната заповед, а оспорващият следва да обори законовата презумпция за значимост на целения посредством издаването й значим обществен интерес. В този смисъл, както пред първата инстанция, така и пред настоящата от страна на оспорващото предприятие не се сочат вреди с реално изражение, както и не се представят доказателства, обосноваващи категоричен извод за значителност на икономическите му интереси, до степен, която да бъде противопоставена по значимост на обществения интерес, в защита на който е придадено предварително изпълнение на заповедта по закон и следва да е с приоритет спрямо частния такъв. Изложените в частната жалба доводи за незаконосъобразност на заповедта са неотносими в настоящото производство, поради което не следва да се обсъждат. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Перник следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното, състав на Второ отделение на Върховния административен съд