Определение № 2245 от 20.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Интер керамик“ ООД [населено място], чрез адвокат В. П. от САК, срещу определение № 50174/04.04.2023 г. по гр. д. № 2854/2022 г. на Върховния касационен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от дружеството касационна жалба срещу решение № 775/30.05.2022 г., постановено по в. гр. дело № 3702/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта за отхвърляне на предявените от И. К. И. и И. Н. И. срещу Г. Д. Т. искове с правно основание чл. 56 ЗЗД за връщане на заплатени поради грешка суми в размер от 20 605 евро – в полза на И. К. И., и в размер от 45 000 лв. – в полза на И. Н. И., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 28.05.2019 г., до окончателното им заплащане. Частната жалба съдържа доводи за неправилност на определението, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на ВКС, III г. о. за произнасяне по касационната жалба срещу посоченото въззивно решение в частта за отхвърляне на исковете срещу предпочитания ответник. Твърди се, че не било налице упражняване на чужди права в нарушение на установената в чл. 26, ал. 2 ГПК забрана, тъй като „Интер керамик“ ООД се явявало страна, засегната от правните последици на решението, тъй като за да разгледа и уважи като основателен предявените срещу дружеството евентуални искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът бил отхвърлил като неоснователни главните искове с правно основание чл. 56 ЗЗД срещу Г. Т.. Главните и евентуалните искове се явявали взаимно обусловени, като мотивите на съда в частта, с която били разгледани главните искове срещу предпочитания ответник, и тези искове били отхвърлени, се явявали решаващи по отношение на евентуалните искове срещу жалбоподателя. В писмен отговор ответниците по частната жалба – И. И. и И. И., чрез общия им пълномощник адвокат Д. К., изразяват становище за неоснователността й и претендират присъждане на разноски за настоящото производство. От ответника Г. Т., чрез адвокат И. Г., е постъпил отговор, с който се поддържа изложеното от жалбоподателя и се иска отмяна на атакуваното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Гр. д. № 2854/2022 г. на ВКС е образувано по касационна жалба на „Интер керамик“ ООД срещу решение № 775/30.05.2022 г., на Апелативен съд – София, постановено по гр. д. № 3702/2021 г. С обжалваното решение е отменено решение № 263828/08.06.2021 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 6939/2019 г., като са отхвърлени предявените от И. К. И. и И. Н. И. срещу Г. Д. Т. искове с правно основание чл. 56 ЗЗД за връщане на заплатени поради грешка суми в размер от 20 605 евро – в полза на И. К. И., и в размер от 45 000 лв. – в полза на И. Н. И., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 28.05.2019 г., до окончателното им заплащане, и са уважени предявените при условия на евентуалност от ищците против „Интер керамик“ ООД, искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да им заплати горепосочените суми, представляващи заплатени такива при начална липса на основание, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 28.05.2019 г., до окончателното им заплащане. За да приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима в посочената по-горе част, съдът е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ГПК страните по делото са легитимирани да обжалват постановените в производството съдебни актове, които са неблагоприятни за тях. Изключение от това правило било установено с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК – когато това е предвидено изрично в закона. Посочено е, че в случая страни по делото по исковете с правно основание чл. 56 ЗЗД били: ищците- И. и И. И. и ответницата- Г. Т., като касационна жалба от тях срещу въззивното решение в тази част не била подадена. Посочено е, че жалбоподателят „Интер керамик“ ООД е ответник по предявените от ищците при условия на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради което бил легитимиран и имал интерес от обжалване на решението само в тази част, но не и на решението изцяло – т.е. и в частта за отхвърляне на исковете срещу предпочитания ответник – Г. Т., в която част въззивното решение не било обжалвано и било влязло в сила. Непротиворечиво съдебната практика приема, че правото да сезира съда с жалба срещу съдебен акт има само онзи участник в производството, който има интерес съдебният акт да бъде отменен, защитавайки при това собственото си право на участие в производството. С определение № 50174/04.04.2023 г. по гр. д. № 2854/2022 г. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, в частта с която са уважени предявените при условията на евентуалност от И. К. И. и И. Н. И. срещу „Интер керамик“ ООД [населено място] искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, и в тази част въззивното решение е влязло в сила. Предвид това за жалбоподателя, като ответник по предявените при условия на евентуалност искове, не е налице правен интерес да обжалва въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете срещу ответницата Г. Т., предявени като главни, тъй като с влязло в сила решение, той вече е осъден да заплати на ищците процесните суми. По изложените съображения определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото, касаторът дължи на ответниците по жалбата И. К. И. и И. Н. И., заплащане на претендираните разноски за защитата им в настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от 12.06.2023 г., с отбелязване в него за направеното плащане в брой. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение