Решение № 1716 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10152/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ботевград против решение № 840 от 19.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1473/2024 г. по описа на Административен съд София-област. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. Д. И., чрез адв. Цолов, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на административния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на заповед № ОА-565/04.10.2024 г. на кмета на община Ботевград, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разпоредено на И. Д. И., жалбоподател пред първата инстанция и ответник в настоящото производство, да премахне незаконен строеж: „надстройка на постройка на допълващо застрояване в УПИ XX-23, кв. 3 по плана на [населено място], община Ботевград“, поради неспазване на установената форма, е неправилен. Заключението на съдебния състав в този смисъл се основава единствено на формален анализ на съдържанието на оспорената заповед. От страна на първоинстанционния съд не е взето предвид, че заповедта е издадена при посочени правно и фактическо основание - установен е незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. При постановяване на съдебното решение не е съобразено, че в съставения констативен акт № 3/ 15.12.2023г.- част от производството по издаване на оспорената заповед, строежът е описан с конкретно местоположение и начин на изграждане, като е посочено, че съществуващата в имота постройка на допълващо застрояване (гараж и лятна кухня) е надстроена с дървени колони и греди и едноскатен покрив, покрит с керемиди. Не е взето предвид и постъпилото в хода на административното производство писмено възражение на жалбоподателя, който не оспорва местоположението на извършеното строителство. Всички посочени доказателства, представени с административната преписка, позволяват еднозначното индивидуализиране на наредения за премахване строеж. Местоположението и характеристиките на обекта, предмет на заповедта, се потвърждават и в хода на съдебното производство от събраните гласни доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза. Поради това не може да се приеме, че предметът на заповедта е неясен и са налице съмнения относно вида и характеристиките на наредения за премахване строеж. Следователно не са налице съществени нарушения във формата на административния акт, които да са основание за неговата отмяна, а изводът на административния съд в обратен смисъл е направен в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Останалите изводи на първоинстанционния съд за издаване на обжалваната заповед при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон също не могат да бъдат споделени, тъй като са изцяло декларативни и направени без фактически установявания и анализ и преценка на събраните доказателства. По тези съображения настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е неправилен поради противоречие с материалния закон и необоснованост и следва да бъде отменен. С оглед липсата на фактически установявания и произнасяне по материалната законосъобразност на заповедта, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се съобрази с изложеното по-горе и да установи релевантните в производството по чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ факти и обстоятелства, като вземе предвид, че фактическите установявания в административното производство и представените документи се ползват с презумпция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. В този смисъл съдът следва да разпредели тежестта на доказване в процеса, като даде на страните съответни указания и след изясняване на всички релевантни факти и съвкупна преценка на събраните доказателства да се произнесе по законосъобразността на обжалваната заповед, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,