Решение № 13737 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2042/2014 г.

Решение № 13737 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2042/2014 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, при ЦУ на НАП срещу решение № 2873/15.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2173 по описа за 2013 г. на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, и необосновано - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на Мухлис Фарис Сербест, действащ като ЕТ "Мухлис Сербест. подробни доводи се излагат и относно неправилност на решението в частта на разноските. Алтернативно, ако бъде оставено в сила решението, то на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК, разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на търговеца. Ответникът по жалбата - Мухлис Фарис Сербест, действащ като ЕТ "Мухлис Сербест" в съдебно заседание-лично, поддържа доводите в писмения си отговор и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № 261205966 от 23.03.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 587 от 14.06.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, в частта на допълнително установените задължения на Мухлис Фарис Сербест действащ като ЕТ "Мухлис Сербест" по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), за 2005 г., в размер на 955,47 лева и 798,84 лева лихви. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена повторна данъчна ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити. За неправилни съдът е приел изводите на органа по приходите за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. До този извод съдът е достигнал като е обсъдил представените и приети по делото нови доказателства, касаещи доходите на Мухлис Фарис Сербест през предходните 2003 г. и 2004 г., както и получени премии и целева парична помощ (ЦПП) от ДФ "Земеделие", както и свидетелските показания на съпругата на жалбоподателя. Приел е, че последните не следва да се кредитират тъй като същата е съпруга на жалбоподателя, съответно е заинтересована от изхода на делото и показанията й са неконкретизирани. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за установено, че при проследяване паричните потоци на жалбоподателя през 2003 г., 2004 г. и 2005 г. се установява, че за всяка от изследваните години жалбоподателят има положително салдо в края на годината, остатъкът на наличните парични средства към 01.01.2005 г. е в размер на 6 670,78 лева, а към 31.12.2005 г. - 4473,22 лева, т. е., доходите надвишават разходите за ревизирания период. При анализа на събраните доказателства съдът е приел, че са оборени констатациите на органа по приходите, че към 01.01.2005 г. жалбоподателят не е разполагал с налични парични средства. За неоснователно е прието искането на процесуалния представител на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, при ЦУ на НАП, за приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като настоящата ревизия е повторна, жалбоподателят е правил възражения за необоснованост на извода за нулево начално салдо, но органите по приходите не са изпълнили задължението си за служебно изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на данъчните задължения на лицето, и конкретно за установяване доходите на жалбоподателя за предходните години. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент е налице ли са предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК по отношение на ответника по жалбата, за преминаване към извършване на ревизия по особения ред и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Настоящият състав намира за законосъобразен, обоснован и в съответствие с доказателствата по делото извода на АС, че представените писмени доказателства, както в хода на ревизията, така и в съдебното производство безспорно потвърждават извода на ССЕ за начално салдо към 01.01.2005 г. в размер на 6 670,78 лева и крайно салдо в размер на 4 473,22 лева, т. е. липса на превишаване на разходите над приходите. Неоснователен е довода на касатора за необоснованост на решението, поради кредитиране представените в хода на съдебното обжалване писмени доказателства: удостоверение от "Сокотаб" ЕООД и отговор на ДФ "Земеделие" във връзка с изплатените на ДЗЛ премии и целеви парични помощи за посочените количества тютюн, произведен през 2002 г. и 2003 г. Както правилно е приел съдът, органа по приходите е длъжен да събере всичики относими доказателства и предвид възраженията на ответника по жалбата за наличие на парични средства в началото на 2005 г., неоснователен е довода на касатора, че ДЗЛ е длъжно да представи посочените доказателства в хода на ревизията. За да се приеме наличие на презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, следва да са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1 и чл. 123 от ДОПК. Действително съгласно чл. 124, ал. 3 от ДОПК, ДЗЛ е длъжно да декларира всички посочени в разпоредбата обстоятелства и именно в изпълнение на тези си задължения ДЗЛ е твърдяло наличие на доходи от предходни години, в качеството си на земеделски производител. Факта, че се е снабдило с писмени доказателства в тази насока, едва в хода на съдебното обжалване не налага на извода, че същите не следва да бъдат кредитирани или, че е установено недобросъвестно поведение от негова страна, респективно, не са налице предпоставките на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. С оглед на изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,