Определение № 3762 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3151/2025 г.

Производство е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на „Сампо прима“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Асеновград, обл. Пловдив, [улица], чрез процесуалния му представител адв. Пейчинов, против протоколно определение № 1989 от 27.02.2025г. по адм. д. № 2562/2024г. на Административен съд – гр. Пловдив, с което, поради просрочие и на основание чл. 159 т. 5 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Заповед № А680 от 14.04.2020г., издадена от кмета на община Асеновград, с което на основание чл. 224а във връзка с чл. 224 ал. 1 т. 1 ЗУТ е наредено спиране на извършването на СМР на извършваща се „Реконструкция на жилищна сграда“ в имот с кадастрален идентификатор № 00702.518.119, находящ се в гр. Асеновград, [улица]. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като жалбоподателят твърди, че не е пропуснал срока за оспорване, тъй като съобщението за издадената заповед не е било редовно връчено. Навежда съображения за липса на предпоставки за връчването на заповедта по § 4 ДР на ЗУТ от една страна, а от друга оспорва, че заповедта е връчена на съпругата на управителя на дружеството, като иска изготвяне на съдебно – графологична експертиза за установяване на подписа на лицето. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът кметът на община Асеновград, чрез процесуалния си представител юрк. Марчева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Пловдив е приел, че жалбата срещу заповедта е просрочена. Приел е, че това е така, тъй като срокът за оспорване на акта е 14 дневен. Приел е, че от доказателствата по делото се установява, че оспореният акт е съобщен на жалбоподателя по три начина, а именно на първо място по седалището и адреса на дружеството – жалбоподател, като е съобщението е връчено на лице З. К., служител на същото на 22.04.2020г., както и с още едно съобщение, връчено също на 22.04.2020г. на съпругата на управителя на дружеството към онзи момент С. Х. И. и по трети начин със залепено съобщение по § 4 ал. 2 ДР на ЗУТ на обекта, предмет на заповедта, като съобщението е залепено на 16.04.2020г. По тези съображения съдът е приел, че оспорената заповед е влезнала в сила на 01.05.2020г., а подадената на 11.11.2024г. жалба е просрочена. Определението е правилно. Съгласно чл. 61 ал. 1 АПК, действал към момента на изпращане на съобщението в редакцията от ДВ бр. 77/2018г. в сила от 10.10.2019г. „Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството“. В случая оспореният акт е съобщен по реда на чл. 18а ал. 8 т. 2 АПК, а именно на вписания в търговския регистър седалище и адрес на управление дружеството – жалбоподателя, като същото е получено от лице, което е била на адреса и е приело съобщението. С изпълнението на тази процедура съобщаването предвид законовите разпоредби се счита редовно връчено, съответно това е станало на 22.04.2020г. Въпреки така извършеното редовно връчване административният орган се е постарал и е изпратил допълнително съобщения на адреса на управителя на дружеството жалбоподател, където е посочено, че е получено от неговата съпруга, както и е залепено уведомление на обекта, предмет на заповедта. Недопустимо е в настоящата инстанция да бъде искано и да бъде назначавана съдебно – графологична експертиза, като обаче и това искане в случая е неотносимо към срочността на подаване на жалбата, тъй като е установено редовно уведомяване на дружеството – жалбоподател по седалището и адреса му на управление, което е станало на 22.04.2020г. Именно от тази дата би следвало да е започнал да тече 14 дневния срок за подаване на жалбата. В случая обаче оспорената заповед е връчена на жалбоподателя по време на действието на въведеното „извънредно положение“ през 2020г. във връзка с пандемията от Covid – 19, засегнала целия свят. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. С случая производството по делото не попада в приложението, в което са посочени делата по чл. 215 ЗУТ, свързани с оспорване на актове за издадени разрешения за строеж и за одобрени и/или изменени подробни устройствени планове. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.04.2020г., към който момент е в сила извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето – ДВ бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г. сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник" или от 21.05.2020г. Следователно срокът за оспорване на заповедта започва да тече от 21.05.2020г. и е изтекъл на 04.06.2020г. Жалбата е депозирана на 11.11.2024г. и следователно е подадена след изтичане на законоустановения срок. Т.е. като краен резултат изводът на първоинстанционния съд за просрочеи на жалбата е правилен. Оспореното определение като постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение