Определение № 8805 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8992/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Д., чрез процесуален представител, срещу определение № 983 от 26.01.2024 г., постановено по адм. дело № 10154/2022 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е оставена без уважение молбата му с искане за допълване на решение № 7482/01.12.2023 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, допълване на решението в частта за разноските. Ответникът по частна жалба – директора на Институт за следдипломна квалификация /ИСК/ при УНСС, не изразява становище по нея. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 7482 от 01.12.2023 г., постановено по адм. дело № 10154/2022 г. на АССГ е отменен отказ на директора на ИСК при УНСС да уважи молба от 22.07.2022г. за продължаване на обучението за квалификация „Право“ по жалба на Д. и преписката е върната за ново разглеждане, като ИСК при УНСС е осъден да заплати сумата от 10 /десет/ лв. – разноски по делото на Д.. С молба от 11.12.2023 г. Д. е поискал допълване на решението, в частта му с разноските, като е поискал присъждане на сумата от 1900 /хиляда и деветстотин/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството. С процесното определение е оставена без уважение молбата му, като съдът е изложил мотиви, че Д. не е представил списък за разноските по делото, няма данни по делото Д. да е представляван от адвокат, за когото да има представен договор за правна защита и съдействие или пълномощно за процесуално представителство, както и че липсват доказателства за реално направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, съответно представен списък по чл. 80 ГПК. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143 АПК съдът присъжда на страните по делото държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат в зависимост от изхода на спора, направеното искане от съответната страна за присъждането им и представените доказателства за реалното им извършване. В настоящият случай първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват доказателства за реално осъществено процесуално представителство от адвокат, като не са представени, както договор за правна защита и съдействие, така и пълномощно за такъв. Представеното в настоящото производство пълномощно за процесуално представителство за съпругата на Д., което е твърдяно за „откраднато“ пред първата инстанция по никакъв начин не доказва направени разноски за процесуално представителство от адвокат и не санира липсата на представен договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за реално сторени разноски за адвокат. Правилен е и изводът на АССГ по отношение на липсата на списък по чл. 80 ГПК. В т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ВКС е предвидено, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. За да бъде валидно заявена претенцията следва да се направи искане за присъждане на разноски и да се представят доказателствата за сторените в производството разноски. Горната процесуална предпоставка по отношение искането на М. Д. за допълване на решението в частта му за разноските не е спазена, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Обратно на твърдяното от частния жалбоподател, по делото не е приложен списък по чл. 80 от ГПК, от който да е видно какви са те за да претендира тяхното присъждане. В този смисъл е т. 2 от цитираното по-горе тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която изрично е посочено, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение/допълване на решението в частта му за разноските. Ето защо предвид липсата на процесуално представителство в първоинстанционното производство, както и на реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение с приложени доказателства за това, постановеното от АССГ определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение