Решение № 7485 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 490/2015 г.

Решение № 7485 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 490/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), против решение № 2124 от 8.12.2014 г. по адм. дело № 2231 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен ревизионен акт № 201300480/16.05.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Бургас, потвърден изцяло с решение № 2ЗЗ/7.08.2013 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 122 и чл. 124а от ДОПК като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Дифоат" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е ревизионен акт (РА) № 201300480/16.05.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториалната дирекция на НАП - Бургас, потвърден изцяло с решение № 2ЗЗ/7.08.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Дифоат" ООД, гр. Сливен, са установени задължения за осигурителни вноски, както следва: за ДОО - 13 532.37 лв. главница и 6 950.05 лв. лихва за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г., 10 959.12 лв. главница и 3 680.73 лв. лихва за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г., 4 244.93 лв. главница и 547.32 лв. лихва за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г.; за НЗОК - 6 644.06 лв. главница и 1 848.25 лв. лихва за периода за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г., 4925.20 лв. главница и 929.48 лв. лихва за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г., 1925.85 лв. главница и 161.83 лв. лихва за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. След като необосновано е споделил заявените от жалбоподателя възражения за липса на годни, събрани по предвидения процесуален ред доказателства, обосноваващи необходимостта от преминаване към особения ред за извършване на ревизии по чл. 122 - 124а от ДОПК, Административен съд - Бургас е стигнал до правилния краен извод за незаконосъобразност на установените задължения за внасяне на осигурителни вноски върху средни месечни възнаграждения по отношение на всички работници и служители в дружеството. Особеният ред за установяване на задължителни осигурителни вноски се прилага на основание чл. 124а от ДОПК при установявяне на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 - т. 8 от ДОПК. В разглеждания случай е установено обстоятелство по т. 4: воденото счетоводство не дава възможност за установяване на осигурителния доход на наетите на работа лица. Както е установено от първоинстанционния съд, при проведена на 27.09.2012 г. специализирана полицейска операция в дружеството съвместно със служители на ТД на НАП гр. Бургас, Офис Сливен и служители на Дирекция "Инспекция по труда" са били предадени с протокол за доброволно предаване от 27.09.2012 г. общо 8 броя кашони, съдържащи различни счетоводни документи на дружеството, между които тетрадка "Заплати" от 31.10.2011 г., тетрадка "Работни заплати" за периода 31.10.2011 г. - 14.09.2012 г. и тетрадка "Разходи 2010-2012 г.". При прегледа на съдържанието на тетрадките, приложени във вид на фотокопия, се установяват неформални счетоводни записвания, паралелни на официално воденото счетоводство, отнасящи се до физически лица, работещи във фирмата и парични суми. Тетрадките са водени от служителката Магдалена Георгиева, която е дала писмени обяснения. Относно продължителността на работния ден и получаваните възнаграждения са дадени писмени обяснения от четирима работници. На основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В случая събраните доказателства - иззетите тетрадки и писмените обяснения - сочат, че водената счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството не съдържа действително отчитане на изплатените възнаграждения на наетите на работа лица. Налице е нормативно предвиденото основание за ревизия при "особен" по силата на закона случай. В хода на съдебното производство ревизираният субект не е оборил чрез насрещно доказване установените в хода на ревизията обстоятелства и не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията му за неясно авторство на документите, изготвянето им от служителката Георгиева по нейно усмотрение без да й е наредено от управителите, предаването им по време, различно от времето на съвместната операция на 27.09.2012 г. или относно невярно декларирани обстоятелства от работниците, които вече не работят във фирмата. Правно неотносимо към преценката за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК е обстоятелството, че сигналът в ОДМВР е бил подаден от служителката Магдалена Георгиева, както и обстоятелството, че воденето на тетрадките не се квалифицира като престъпление. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК предвижда приложимост на разпоредбите на чл. 122 - 124 съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, но без да съобразява обстоятелството, че с чл. 122 от ДПК е уреден особен ред за определяне на данъчна основа (основата за облагане с данъци) с цел прилагане на установения от съответния закон размер на данъка. Внасянето на осигурителни вноски за ДОО и НЗОК няма характер на данъчно облагане върху основа за облагане, установена със съответен данъчен закон. Задължителните осигурителни вноски за лицата, наети на работа по трудово или приравнено на него правоотношение, се разпределят в установено от закона съотношение между осигурителя и подлежащото на осигуряване лице и се внасят върху осигурителен доход, определен по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 18 от КСО средствата на държавното обществено осигуряване (ДОО) се обособяват в следните фондове: 1. фонд "Пенсии"; 2. фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност"; 3. фонд "Трудова злополука и професионална болест"; 4. фонд "Общо заболяване и майчинство"; фонд "Безработица". Разпоредбата на чл. 6 от КСО урежда правилата за формиране на осигурителния доход и размерите на осигурителните вноски за различните категории осигурени лица, като за фонд "Пенсии" се разграничават лицата, родени преди 1 януари 1960 г. и лицата, родени след тази дата. Предназначението на така устроената система за задължително обществено осигуряване е да осигури на всяко осигурено лице парично обезщетение, изчислено съобразно дължимите или внесени за него осигурителни вноски, в случай на настъпило осигурително събитие, съставляващо пречка за осигуреното лице да упражнява трудова дейност и да се издържа от доходите си. С оспорения ревизионен акт са определени задължения за осигурителни вноски за фонд ДОО, какъвто не съществува като наименование по КСО. Осигурителните вноски са установени като глобално задължение върху общ размер на изплатени трудови възнаграждения без данни за извършено съпоставяне на данните от официалните документи и документи с достоверни данни относно размера на осигурителния доход на отделните работници и служители (чл. 122, ал. 2, т. 4 от ДОПК). Вместо това е посочено, че определянето е извършено върху размер на изчислена от органа по приходите "средна заплата". По същия начин е процедирано и при определяне на задълженията за здравноосигурителни вноски без да са посочени имената на подлежащите на здравно осигуряване работници, основанието за здравно осигуряване и размера на вноската за съответното лице съгласно чл. 40 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Така установени, задълженията за осигурителни вноски за сметка на осигурителя имат характер на данъчно задължение, чието изпълнение не удовлетворява целта на осигурителните закони и като крайна последица не води до увеличаване на осигурителния доход на наетите на работа лица, респективно на размера на подлежащите на изплащане пенсии и други парични обезщетения. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта за установените задължения за осигурителни вноски за фонд ДОО и НЗОК и като го е отменил в тази част, Административен съд - Бургас и постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което разноски не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,