Определение № 5730 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1907/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по искане на З. М. Й. за възстановяване на внесено парично обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на 69 000 лв. въз основа на определение № 1426/24.03.2025 г. по ч. гр. д. № 1092/2025 г. на ВКС, ІV г.о., с което е спряно изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 18 от 10.02.2025 г. по в. гр. дело № 453/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 689 от 29.05.2024 г. по гр. д. № 1182/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му, с която на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД З. М. Й. е осъдена да заплати на ищцата д-р Л. Д. А. сумата 69 000 лева, получена без основание, посредством четири банкови превода, извършени както следва: на 25.05.2018 г. – за сумата 20 000 лева, на 09.08.2018 г. – за сумата 27 000 лева, на 29.08.2018 г. – за сумата 10 000 лева и на 27.09.2018 г. – за сумата 12 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2023 г. (датата на исковата молба) до окончателното изплащане. Молителката е изложила твърдения, че претендира възстановяване на внесената като обезпечение сума поради постановеното по настоящото дело определение № 4528 от 09.10.2025 г. по гр. д. № 1907/2025 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в горепосочената му обжалвана част, в която то е влязло в сила. Поддържа също, че с платежно нареждане от 23.10.2025 г. е заплатила по личната банкова сметка на д-р Л. Д. А., посочена в исковата молба, сума в размер на 113 757. 85 лв., представляваща всички дължими парични суми по влязлото в сила въззивно решение (69 000 лв. – главница, 23 377. 85 лв. – лихва за забава до 23.10.2025 г., 8 980 лв. – разноски пред ОС- Пловдив, 6 200 лв. – разноски пред ПАС и 6 200 лв. – разноски пред ВКС). Поради това моли на основание чл. 282, ал. 5 ГПК да бъде освободено внесеното парично обезпечение по делото в размер на 69 000 лв.. Ответникът по молбата – ищцата д-р Л. Д. А. не подава отговор в законния срок. За да се произнесе по подадената молба с правно основание чл. 282, ал. 5 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, взе предвид следното: С определение № 4528 от 09.10.2025 г. по гр. д. № 1907/2025 г. на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 18 от 10.02.2025 г. по в. гр. дело № 453/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 689 от 29.05.2024 г. по гр. д. № 1182/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му, с която на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД З. М. Й. е осъдена да заплати на ищцата д-р Л. Д. А. сумата 69 000 лева,, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2023 г. до окончателното изплащане. От представеното към настоящата молба платежно нареждане от 23.10.2025 г. се установява, че молителката е превела по сметка на ищцата сумата 113 757. 85 лв. за погасяване на главници, лихви и разноски по вземанията – предмет на влязлото в сила въззивно решение, т.е. че е погасила процесните вземания. Следователно, налице са предпоставките за освобождаване на внесеното парично обезпечение, поради пълно погасяване чрез плащане на обезпеченото с него парично задължение. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение