Определение № 5826 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4347/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл., във вр. с чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. Г. Т., чрез адв. Усков, срещу протоколно определение № 155 от 15.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2056/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по дело № С-676/25 на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по отправено към него преюдициално запитване с определение № 11385 от 21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1643/2025 г. по описа на АС - Варна. По изложени в частната жалба доводи за неправилност на определението се иска неговата отмяна. Ответникът – „Неткредит“ ООД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, чрез процесуален представител гл. юрк. Палазов, оспорва частната жалба в представен писмен отговор по делото. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е анализирал въпросите, с които е сезиран СЕС по образуваното пред него дело № С-676/25 и е приел, че отговорът им е с преюдициално значение за правилното решаване на настоящото дело, с оглед на което е постановил спиране на производството на основание чл.154а, ал. 1, т. 8 от АПК. Определението е правилно. Правилна е преценката на съда за наличие на хипотезата на чл.154а, ал. 1, т. 8 от АПК, тъй като отправените въпроси до СЕС с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. по описа на АС – Варна са свързани със задължения на администратора на лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 в хипотеза на ограничена обработка на данните, какъвто е и настоящият казус според акта на администратора на лични данни. Спорен и по двете дела е въпросът в каква форма се дължи предоставянето на копие от лични данни – достатъчно ли е извлечение от носителите на данни с информацията за личните данни на субекта, които се обработват от администратора, или последният следва да предостави носителите на данни в цялост, т.е. при изрично искане за това да предостави пълно копие от съответния договор, във връзка с който са били събрани и се обработват данните. Предвид сходността на фактите и спецификата на поставените въпроси относно визираната хипотеза на достъп до лични данни, в частност правото на копие от личните данни, правилно административният съд е приел, че актът на СЕС по дело № С-676/25 ще бъде с обуславящо изхода на настоящия спор значение. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящото определение не представлява акт по същество на спора, поради което след отпадане на основанието за спиране на производството и възобновяването му административният съд следва с акта по същество на спора да се произнесе и по претендираните в настоящата инстанция разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,