Определение № 605 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6093/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. М. Т. В. обжалва определение № 594/ 21.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2477/ 2014 г, с което друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение оставя без разглеждане по същество нейната частна жалба срещу определение от 16.01.2012 г, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено решение № 1631/ 31.10.2011 г. по гр. д. № 12/ 2011 г. на Софийски апелативен съд. Оплакването в частната жалба е за погрешно приложение на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. От ответника по частната жалба [фирма] не постъпва отговор. Настоящият състав намира частната жалба за допустима. Тя е срещу обжалваемо определение – аргумент от чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Изхожда от легитимирана страна – тази, чието право на частна жалба обжалваното определение отрича. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане по същество частната жалба на М. Т. В. срещу определението, с което въззивният съд е допълнил въззивното решение и е поправил своя пропуск да се произнесе по искането на [фирма] за присъждане на разноските по делото. Претенцията по чл. 78, ал. 1 ГПК е разгледана и уважена от въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК. Определението за това е постановено в закрито съдебно заседание и е „за разноските” по смисъла на чл. 248, ал. 3, изр. 1 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Настоящият състав намира, че обратно на посоченото в него въззивното решение е необжалваемо, включително по иска на [фирма] срещу М. Т. В.. Този иск (единият от трите пасивно субективно съединени) е с цена 4 106. 32 лв. – левовата равностойност на 2 519. 23 $, определена към датата на предявяване (15.12.2005 г). Поради това с определение от 28.10.2014 г. по гр. д. № 6094/ 2014 г. настоящият състав на Върховния касационен съд остави без уважение частната жалба на М. Т. В. срещу определение № 265/ 21.07.2014 г. по гр. д. № 2478/ 2014 г, с което друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, е оставил без разглеждане поради недопустим предмет касационната жалба на М. В. срещу въззивното решение. Така въззивното решение по иска на [фирма] срещу тази ответница е влязло в сила (чл. 296, т. 3 ГПК). Настоящият състав на Върховния касационен съд също приема, че чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК изключва допустимостта на частната жалба на М. В. срещу определението за разноските от 16.01.2012 г. по гр. д. № 12/ 2011 г. на Софийски апелативен съд. Това е така, защото с определението от 28.10.2014 г. по гр. д. № 6094/ 2014 г. окончателно е решен въпросът, че не подлежи на касационно обжалване въззивното решение, което това определение допълва в частта за разноските. При тези мотиви, съдът