Определение № 54 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 808/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 267984/15.10.2020 г., подадена от „Търговска база“ ООД, гр. Варна, за отмяна на влязло в сила решение от 10.01.2002 г. по гр. д. № 970/2001 г. на Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение на Варненския окръжен съд от 9.07.2001 г., постановено по гр. д. № 559/1999 г., в частта, с която искът на ТД „Тополи фураж“ АД, с. Тополи за признаване за установено спрямо ответника ТД „Търговска база Варна“ ЕООД, че ищецът е собственик на целия процесен терен от 16 743 кв. м, е отхвърлен, и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК по отношение на „Търговска база Варна“ ЕООД, че „Тополи фураж“ АД, с. Тополи е собственик на целия терен от 16 743 кв. м, представляващ пл. № 213 и 214 по кадастралния план на гр. Девня, кв. "Изворите"; обезсилено е, като недопустимо, решението в частта, с която е отхвърлен искът на „Тополи фураж“ АД срещу „Търговска база Варна“ ЕООД за предаване на основание чл. 108 ЗС собствеността и владението на същия имот. В молбата се излага, че за да уважи иска, апелативният съд е приел, че ищецът „Тополи фураж“ АД е правоприемник на ДПЗХ „Благой Касабов“ – Варна, както и че ищецът е собственик на имота на основание АДС № 614/7.12.1994 г., в който като основание за придобиването е посочен протокол от 31.08.1961 г. за одворяване на ДПЗХ „Благой Касабов“. На 9.09.2020 г. на „Търговска база-Варна“ ЕООД станало известно ново писмено доказателство, което е от съществено значение за посоченото дело и което не е било известно на ответника по него – окончателен ликвидационен и разделителен протокол от 22.11.1991 г. Твърди се, че от това доказателство съдът би направил извод, че „Тополи фураж“ АД не е собственик на спорния имот. Въпросното доказателство било връчено на молителя на 9.09.2020 г. От правоприемника на „Тополи фураж“ АД – „Булмикс интернешънъл“ АД, е постъпил отговор, в който са изложени съображения за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС счита, че молбата за отмяна е недопустима. Съображенията му за това са следните: Решението от 10.01.2002 г. по гр. д. № 970/2001 г. на Апелативен съд – Варна е влязло в законна сила при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), като при влизане в сила на новия ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) е бил изтекъл 1-годишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.). В тази хипотеза, съгласно ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 8, имащо задължителен характер, молбата за отмяна се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради погасяване процесуалното право на страната да иска отмяна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,