Определение № 318 от 09.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2286/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. Г. Р. и Д. А. Р., подадена чрез адвокат К. И. М. за отмяна на влязло в сила решение № 1195/20.12.2019 г., както и на решение № 129/11.02.2020 г. по гр. дело № 1503/2019 г. на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, ІІ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 3675/09.08.2019 г. по гр. дело № 6484/2019 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, 30 състав, с което са отхвърлени предявените от молителите - Н. Р. и Д. Р. срещу „Миг-Маркет“ ООД, гр. Варна искове по чл. 34 ЗЗД, а в условията на евентуалност искове чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, за осъждане на дружеството да върне на ищците заплатената от тях сума по сключен нищожен договор с ответника за поддръжка и управление на апартаментен хотел„Силвър Бийч“-корпус „А“, сключен от ищците в качеството на възложители и собственици на апартамент № 57 в комплекса. В отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК, ответникът по молбата „Миг-Маркет“ ООД, чрез адвокат М. Р. поддържа становище за недопустимост, евентуално, за неоснователност на молбата за отмяна поради съдържащите се в нея твърдения, които не са годни да осъществят някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че молбата е процесуално недопустима поради следните съображения: В подадената молба за отмяна от 14.02.2020 г., допълнена с молба от 24.08.2020 г. след дадени от настоящия състав указания за отстраняване на нередовности, молителите претендират на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, че атакуваното въззивно решение подлежи на отмяна, тъй като са налице нови писмени доказателства както следва: електронни писма от 14.10.2019 г. и 18.10.2019 г., разменени между ответника „Миг-Маркет“ ООД и трето за делото лице – А. Г., във връзка с притежаваното от нея жилище в същия комплекс, ведно със сключения през 2014 г. договор между Г. и дружеството, които писма са препратени на адвокат М. на 24.12.2019 г.; решение № 8114/17.12.2019 г. по дело № 12451/2018 г. на Административен съд – София-град /невлязло в законна сила/, постановено по спор между „Колесник“ ЕООД и КЕВР, в което производство като заинтересовани страни са участвали „Миг маркет“ ООД и „Електроразпределение север“ АД; съдебно-технически експертиза по друго гражданско дело - № 10060/2018 г. на Районен съд – Варна. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е обусловена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Всяко едно от основанията за отмяна е самостоятелен фактически състав, за който страната, сезираща ВКС трябва да изложи твърдения относно осъществяването му. Цитирането на законовата разпоредба, неподкрепено от надлежни твърдения за наличието на някоя от визираните в чл. 303 или чл. 304 предпоставки, е достатъчно основание подадената молба за отмяна да не бъде допусната до разглеждане по същество. В конкретния случай, нередовностите на молбата за отмяна не са били отстранени, същата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Новите обстоятелства са новооткрити юридически или доказателствени факти, имащи значение за спорното правоотношение, т.е. факти на действителността, съществували докато делото е висящо, към деня на приключване на устните състезания, останали извън доказателствения материал по делото, тъй като не са били известни на страната или същата не е могла да се снабди с документите, които ги обективират /новооткрити или новосъздадени документи/, въпреки положената грижа за добро водене на делото. На следващо място, новите обстоятелства трябва да имат съществено значение за изхода на делото, т.е. да са от естество да променят правния извод на съда, в случай, че са били приобщени своевременно към доказателствения материал. В случая страната макар да твърди, не обосновава надлежно наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за изхода на спора, с които да не е могла своевременно да се снабди в рамките на развилото се производство. Предвид характера на представените писмени доказателства, създадени след провеждане на последното по делото открито съдебно заседание във въззивната инстанция - частна кореспонденция и договор на дружеството с друго лице - А. Г., което не е страна по настоящия спор, невлязло в законна сила съдебно решение, по което молителите не са страна и експертиза по друго дело, следва да се приеме, че същите се явяват негодни да обосноват различен правен извод на съда относно нищожността на процесния договор за управление и поддръжка на недвижим имот, респ. – недължимостта на платените по него суми. Всеки един от изброените документи засяга правоотношения между лица, различни от страните по настоящия спор, като се отнася и до различни обекти, макар и изградени в същия апартаментен комплекс. С оглед на това, същите се явяват неотносими в отношенията между настоящите ищци и ответник, поради което въззивният съд не би могъл да изгради правните си изводи въз основа на тях, респективно същите документи не биха могли да променят правните изводи относно изхода на спора. Предвид изложеното, молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на законовите предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания в т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение