Определение № 7462 от 17.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5060/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „НИКТРАНС” ЕООД, чрез адв. Пепелникова като процесуален представител, против определение от 12.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9163/2023 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение № 173 от 22.06.2023 г., постановено по адм. дело № 112/2023 г. по описа на Административен съд - Русе. Излагат се доводи за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на касационната жалба. Ответните страни – Община Русе, „Херонфарм” ЕООД и „Две трейдинг” ЕООД не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 112/2023 г. на Административен съд - Русе е образувано по жалба на „НИКТРАНС” ЕООД срещу решение от 20.01.2023 г. по протокол № 1 на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РД-01-134 от 15.01.2020 г. на кмета на Община Русе, в частта му, с която на основание чл. 193, ал. 8, вр. ал. 3 и ал. 4 ЗУТ обезщетението за право на прокарване и сервитут на техническа инфраструктура – водопроводно отклонение до УПИ IV-109 в кв. 1, Източна промишлена зона, гр. Русе, представляващо поземлен имот с идентификатор 63427.8.899, през собствения на НИКТРАНС” ЕООД, „Херонфарм” ЕООД и „Две трейдинг” ЕООД недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 63427.8.912, с начин на трайно ползване „за второстепенна улица”, е определено на 605 лв. По делото е постановено решение № 173 от 22.06.2023 г., с което оспореният административен акт в обжалваната част е изменен, като е определено обезщетение в размер на 637 лева. С обжалваното определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.12.2023 г., тричленен състав на Върховния административен съд приема подадената срещу решението на административния съд касационна жалба за недопустима. На основание чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ производството по делото е прекратено. Определението е правилно. Според чл. 215, т. 4 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения по чл. 210, ал. 1 ЗУТ са окончателни. В случая оспореният административен акт е издаден на основание чл. 193, ал. 8 във вр. с ал. 3 и ал. 4 ЗУТ и с него е определен по реда на чл. 210 ЗУТ размерът на обезщетението за прокарване и сервитут на техническа инфраструктура през собствен на жалбоподателя недвижим имот. От характера на оспорения административен акт следва, че решението на първоинстанционния съд, с което определеното от комисията по чл. 210 ЗУТ обезщетение е изменено по размер, попада в хипотезата на чл. 215, ал. 7, т. 5 ЗУТ. Тази процесуална норма предвижда изключение от общото правило в чл. 131 АПК за двуинстанционност на съдебните производства, като защитата срещу посочената категория административни актове, сред които и оспореното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, се реализира само на една инстанция. Ето защо, касационният контрол в случая е недопустим и касационното производство не може да се развие с постановяване на решение по съществото на подадената срещу решението на административния съд жалба. Предвид изложеното, като приема за недопустимо касационното производство и го прекратява в изпълнение на задължението си за упражняване на контрол за допустимост по реда на чл. 213а, ал. 2 АПК, съдът постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав