Определение № 144 от 21.03.2025 г. на ВКС по н. д. № 106/2025 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е, след като с протоколно определение от 04.02.2025 г. състав на Видинския районен съд е прекратил съдебното производство по НОХД № 1592/2024 г. и е постановил изпращане на същото на Върховния касационен съд „за преценка на подсъдността“. Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото, прие, че липсват подкрепящи искането и съответстващи на посоченото в него нормативно основание факти. Съображенията за неговото отправяне са основани на преценката на съдебния състав, че „подсъдимия, пострадалите, много свидетели и вещото лице живеят в района на РС - Пловдив“. Предвиденото в чл. 43, т. 1 НПК изключение от правилата на чл. 36 НПК, е допустимо, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд. Както вече е разяснявано в практиката на ВКС (виж определение № 124/2016 г. по ч.н.д. № 1120/2016 г. на ВКС, ІІ н.о.) изискването за множественост предполага „преобладаваща група, съществен, преимуществен брой на лицата, установени като обвиняеми и/или свидетели“. В случая от приложения към обвинителния акт списък на лицата за призоваване е видно, че от общо шестимата, посочени от прокурора за призоваване свидетели, трима живеят в района на РС – Пловдив и трима – в района на РС – Видин, двама от тримата пострадали живеят в района на РС – Пловдив, един – в района на РС - Бургас. Очевидно е при тези факти, че ситуация не кореспондира с изискването на чл. 43, т. 1 НПК много свидетели да живеят в друг съдебен район, различен от този, в който е извършено престъплението. Не променя общата картина и фактът, че подсъдимия живее в гр. Пловдив. При това положение смяната на местната подсъдност би била в противоречие със закона. Тя не би благоприятствала бързината и ефективността на процеса и смекчаване на трудностите от деловоден характер, а единствено би пренесла евентуалните проблеми от тези категории в другия съд. Във връзка с въвеждането от страна на Видинския районен съд като част от аргументацията му за отправеното искане на твърдение, че вещо лице живее също в района на гр. Пловдив следва да се отбележи, че установените в чл. 43, т. 1 НПК и единствено меродавни критерии, са свързани с местоживеенето на определените в самия закон категории участници в процеса - обвиняеми и свидетели. А от друга страна, в приложения към обвинителния акт списък на лицата за призоваване са посочени две вещи лица, едното от които с адрес за призоваване в гр. Видин], а другото – с адрес за призоваване в гр. Враца. Предвид изложеното и на осн. чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение