Решение № 12319 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15657/2011 г.

Решение № 12319 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15657/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Кристиан Влахов, в качеството му на процесуален представител на Антон Атанасов Калайджиев срещу решение № 1525/07.10.2011 г., постановено по адм. дело № 848/2011 по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и нарушаване на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез депозирана по пощата писмена защита от юрисконсулт П. Бонева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161003800/28.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, в частта, потвърдена с решение № 212/08.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, а именно за установяване на задължения за Антон Калайджиев по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 2796,80 лв. за 2004 г., в размер на 3191,84 лв. за 2005 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ - в размер на 2625,14 лв. за 2008 г., ведно със съответните лихви. Ревизията е реализирана по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства - писмени и гласни, както и заключението по изслушаната съдебно-счетоводната експертиза. Обоснован е извод за неоснователност на жалбата, съответно за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Основните спорни моменти по делото са били дали е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за осъществяване на ревизията по специалния ред, както и относно размера на баланса на ревизираното лице към началото на ревизия период - 01.01.2004 г. Тези спорни въпроси са предмет и на развитите касационни оплаквания. Не са предмет на касационно оплакване изводите на съда относно размера и вида на приходите и разходите на ревизираното лице в периода след 2004 г., както и относно методиката на изчисляване на годишната данъчна основа, размера на дължимия данък и на лихвите върху него. При проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част не се констатираха пороци на същото. Съдът е приел, че са налице обстоятелства по т. 7 на ал. 1 от чл. 122 ДОПК. Изложените в тази връзка мотиви на АС Пловдив са обосновани и законосъобразни и се възприемат изцяло от касационната инстанция. Налице са били достатъчно доказателства, въз основа на които и при съпоставка между декларираните и получени приходи на лицето да се обосновава извода, че тези приходи не съответстват на имущественото му състояние за целия проверяван период. Относно началното салдо на лицето към 01.01.2004 г. спорните моменти са относно получени средства като дарение и доходи на семейството от стопанска дейност, последните надлежно декларирани и обложени с данък. Според касатора съдът неправилно не е включил в началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2004 г. сума в размер на 35 000 лв., представляващи половината от сума в размер на 70000 лв., получени като дарение от касатора и съпругата му Атанаска Калайджиева по договори за дарение съответно от 21.09.2000 г. и 19.02.2002 г. Оплакването е неоснователно. Правилно съдът е приел, че не е доказан факта на осъществяване на даренията. Договорите за дарение на движими вещи /пари/ не са сключени в писмена форма с нотариална заверка на подписите, не е установено при условията на пълно доказване предаването на сумите. Предвид значителния период от време, изтекъл към 01.01.2004 г. не е установено пълно от ревизираното лице, в чиято доказателствена тежест е това, наличието на такива средства в патримониума му към 01.01.2004 г. На следващо място съдът е приел, че не са налице към 01.01.2004 г. и средства в размер на 35 972,72 лв., съобразно заключението на приетата ССчЕ, получени от касатора и неговата съпруга в резултат на извършвана стопанска дейност, тъй като нямало данни за съхранението на такива суми в банкови сейфове или в банкови сметки. Този извод на съда е необоснован и оттам незаконосъобразен. Налице са достатъчно събрани доказателства за получени доходи от касатора и неговата съпруга при осъществяване на търговската им дейност като ЕТ "Нанси-91" и от ЕТ "Аса", понастоящем ООД, надлежно декларирани и обложени с ГДД от 1992 г. до 2003 г. Съдът е възприел безрезервно и необосновано тезата на приходните органи, че тези средства не може да са налични към 01.01.2004 г., тъй като при осъществяване на стопанска дейност се извършват разходи за закупуване на активи, поради което не може да има останали налични такива парични средства, още повече че не са ангажирани доказателства за тяхната наличност и съхранение. При липса на данни за направени разходи извън удостовереното в редовно подаваните ГДД от физическите лица и в връзка с осъществяване дейността на двата търговски субекта ЕТ "Нанси-91" и "Аса" ООД, изложените съображения са хипотетични и не могат да бъдат съобразени. Ето защо при формиране началното салдо на касатора към 01.01.2004 г. следва да бъде съобразена като налична сума в размер на 17 986,36 лв. /половината от 35 972,72 лв. / Съобразно данните по съдебно-счетоводната експертиза, в заключението на която е съобразено горепосоченото начално салдо, и съобразно останалите неоспорени данни относно елементите на паричните потоци приходната и разходна част на баланса на лицето за всяка от ревизираните години, разбити подробно в ревизионния доклад и РА, при съобразяване на изменението им по решението на директора на "ОУИ", но при изключване на сумата за получени дарения от началното салдо към 01.01.2004 г., както и след прости аритметични действия, се установява следното:. Вместо приетото от съда и приходните органи превишение на направените разходи над получените приходи за 2004 г. в размер на 12019,34 лв., е налице превишение на получените приходи над направените разходи със сумата 5967,02 лв. / 17 986,36 лв. -12 019,34 лв./. Ето защо в този случай не се дължи данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., съответно не се дължи и лихва, а към началния баланс за 2005 г. се прехвърля положителна сума от 5967,02 лв. За 2005 г. вместо приетото от съда и приходните органи превишение на направените разходи над получените приходи за 2005 г. в размер на 15 549,35 лв., е налице превишение само със сумата 9582,33 лв/ 15 549,35 лв. - 5967,02 лв./. Ето защо в този случай се дължи данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), в ред за 2005 г./ за 2005 г. в размер на 1759,75 лв., ведно със съответните лихви. 2006 г. и 2007 г., за които няма установяване на превишение на разходи над приходи, и не са предмет на спора, дължимият данък е 0. За 2008 г., за която е установен данък в размер на 2625,14 лв. и съответните лихви по реда на чл. 48 ЗДДФЛ, не се променя началното салдо, поради което и размерът на данъка не търпи промяна. Предвид изложеното дотук обжалваното решение следа да се отмени като незаконосъобразно и необосновано в частта му, в която е отхвърлена жалбата на А. Калайджиев срещу РА относно определения му данък и лихви за внасяне за 2004 г. изцяло и относно определения му данък и лихви за внасяне за 2005 г. в размера над 1759,75 лв. главница и над 1043,02 лв. - лихви. Вместо това решение в отменената част следва да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени РА в същата част. В останалата си част касационната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход от спора решението на АС Пловдив следва да се отмени и в частта за разноски, тъй като съразмерно и по компенсация пред първата инстанция се дължат разноски от приходните органи в полза на жалбоподателя в размер на 22 лв., която сума следва да се присъди в тежест на ответника. В касационното производство страните също са поискали и направили разноски. Съразмерно и по компенсация на направените разноски, такива се дължат в размер на 360 лв. в полза на ответника по касация. Съобразно изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение