Определение № 4680 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2289/2024 г.

Производството по настоящото дело е спряно с протоколно определение № 360 от 02.06.2025 година до приключване на тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК. Постъпила е молба от И. С. С., действащ чрез адвокат В. Т. П., в която се прави искане за възобновяване на спряното производство поради следното: Излага съображения, че видно от определенията по чл. 292 от ГПК, въз основа на които е образувано тълкувателното дело - определение № 50049 по гр. дело № 2618 от 2022 г. и определение № 482 по гр. дело № 3605 от 2022 г., и в двата случая ответникът по делото е направил възражение за приспадане, доказал е плащане от общественото осигуряване, но е налице противоречива практика на ВКС следва ли възражението да бъде зачетено, предвид, че предявеното с исковата молба обезщетение е за неимуществени вреди. За разлика от ситуацията, предмет на тълкувателно разглеждане, молителят твърди, че в настоящия случай ответникът-работодател не е заявил в отговора на исковата молба възражение по чл. 200, ал. 3 от КТ - че ищецът е получил плащане от общественото осигуряване, нито е ангажирал каквито и да е доказателства по този въпрос до приключване на съдебното дирене, както пред първата инстанция, така и пред въззивния съд. Твърди, че дори ВКС да приеме с тълкувателното решение, че нормата на чл. 200, ал. 3 от КТ императивно изисква приспадане на платеното от общественото осигуряване, независимо от вида на претендираното с исковата молба обезщетение, то това не означава, че възражението по чл. 200, ал. 3 от КТ се прилага служебно, без съответното позоваване от ответника. Предвид изложените съображения се моли съдът да възобнови производството по делото. Настоящата касационна инстанция приема, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството. Тълкувателно дело № 1/2023 година на ОСГК е образувано, за да даде отговор на следния въпрос: „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?“. Въпросът не е поставен под условие дали работодателят е направил или не възражение за приспадане в срока на отговор на исковата молба, каквито доводи се излагат в молбата. Молбата за възобновяване на производството следва да се остави без уважение, тъй като тълкувателно дело № 1/2023 година на ОСГК все още не е приключило. Доколкото постановеното по чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК определение за спиране не подлежи на обжалване, то на обжалване на подлежи и настоящото определение, с което се отказва възобновяване на производството. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение