Решение № 3301 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2020 г.

Решение № 3301 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ София при ЦУ на НАП против решение № 4098/23.07.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 8148/2014 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 141308589/06.03.2014 г. издаден от органи по приходите на ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1010/05.06.2014 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София, с който са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г. в размер на 11 775, 02 лв. и лихва в размер на 3207, 53 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда, че ревизираното лице е разполагало с парични средства в размер достатъчен за да покрие разходите му през ревизирания период. Представя подробна фактическа обстановка в подкрепа на твърденията си. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответника по касационната жалба – М. М. от гр. Перник - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Х. по съображения, изложени в писмен отговор от 14.09.2020 г., в който заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение и за присъждане на разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание прави възражение за изтекла 10-годишна погасителна давност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд София- град е бил РА № 141308589/06.03.2014 г. издаден от органи по приходите на ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1010/05.06.2014 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София, с който са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г. в размер на 11 775, 02 лв. и лихва в размер на 3207, 53 лв. върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. В мотивите на оспореното в настоящото производство решение е прието, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в предвидената за това форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че правилно ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, предвид наличието обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи и доходи. За да отмени процесния РА, съдът е приел, че жалбоподателят е доказал, че е притежавал паричните средства в размер, който е достатъчен, за да покрие разходите му през ревизирания период. За да обоснове такъв извод съдът е кредитирал напълно свидетелските показания на роднини на жалбоподателя и частни документи, представляващи: договор за заем от 100 000, 00 лв. с Г. Н.. За да обоснове своята теза, първоинстанционния съд е посочил, че макар договорът за заем по смисъла на чл. 181 от ГПК, вр. с § 2 от ДОПК да няма достоверна дата за трети лица, каквито са приходните органи, то датата на съставянето им следва да се проверява в съвкупност с останалите доказателства, имащи достоверна дата, както и в съвкупност с всички останали събрани доказателства, респ. в РА са формулирани неправилни мотиви във връзка с доказателствената сила на договора. С идентични мотиви са кредитирани и останалите частни писмени документи, представени от жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно в частта за ревизираната 2009 г. и 2012 г., но по различни мотиви, а следва частично да бъде отменено за 2010 г. и 2011 г., поради следното: Първостепенният съд правилно е приел, че оспорването на РА по съдебен ред е допустимо, както и че РА е издаден от компетентни органи по приходите в изпълнение изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция. Ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на директора на ТД на НАП. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. Основателно е възражението за изтекла погасителна давност направено от процесуалния представител на ответника по касация в съдебно заседание на 02.02.2021 г. Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК в приложимата му редакция с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Възражението на ответника по касация за това, че установените с РА данъчни задължения за 2009 г. са погасени, поради изтичането на 10-годишния давностен срок, е основателно. Съгласно чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ в приложимата редакция данъкът по чл. 48 се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. С РА е установен придобит доход през 2009 г., който е следвало да бъде внесен до 30 април 2010 г., т. е. давностният срок започва да тече от 1 януари 2011 г. и съгласно правилото на чл. 22, ал. 3 ДОПК за изчисляване на срок, който се брои на години, изтича на съответното число в същия месец от съответната година, т. е. на 1 януари 2021 г. Водени от горното, решението с което се отменя РА в частта за установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Настоящия съдебен състав намира останалата част от решението за частично неправилна поради следното: Не е спорно, че за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г. М. М. не е подавал Годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирал никакви източници на доходи/приходи. От анализа на събраните и приобщените доказателства в административното и съдебно производство са направени констатации, че ревизираното лице не притежава недвижими имоти и движимо имущество, като извършва разходи, без да извършва трудова дейност, както и не представя документи, удостоверяващи източници, произход и размери на получени доходи/приходи и не декларира източници на други приходи. В представената декларация с дата 24.06.2013 г. за задълженията на М., е декларирано, че същият няма ликвидни и изискуеми задължения към кредитори - не са декларирани и задължения по предоставен паричен заем от Г. Н.. Същевременно, с писмо, вх. № 59-00-1166/02.08.2013 г. ревизираното лице представя договор за паричен заем от 04.05.2010 г. на сумата от 100 000. 00 лв. от Н.. Съгласно клаузите на договора, за получаване на сумата заемателят подписва саморъчна разписка, удостоверяваща получаването на сумата. При връщане в пълен размер на заемната парична сума, заемодателят връща на заемателя подписаната разписка за сумата. При договорка за връщане на части, Заемодателят издава разписка и/или друг документ по споразумение между страните, за получените вноски. Не са представени разписки нито по предоставянето на заема, нито по погасяването му. Следва да бъде посочено, че банковите преводи, за които се твърди, че са в изпълнение на договора за заем са с основание "захранване на сметка", а от друга страна в самият договор е бланков и липсва уговорка посочената сума да бъде преведена по банков път, следователно не може да се направи връзка между договора за заем и основанията за плащане. Настоящата съдебна инстанция счита, представения договор за заем, като такъв - без достоверна дата, следва да бъде преценен заедно с останалите събрани доказателства и установени обстоятелства и предвид посоченото, неправилно е бил кредитиран от първоинстанционния съд. Неправилно са кредитирани и показанията на роднините на ревизираното лице, същите са в противоречие с твърденията на М. М., че от една страна същият през ревизирания период е бил издържан от родителите си и баба си, а от друга е получил заем в размер от 100 000 лв. с който е покривал разходите си. Водени от горното, следва извода, че за 2010 г и 2011 г. са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Налице са данни за укрити доходи – получени парични средства по банкова сметка, без установен произход, които подлежат на облагане с данък въру доходите. Поради това, установеното с РА задължение следва да бъде преизчислено. За 2010 г. годишната данъчна основа за облагане е в размер на 89 200 лв. представляваща доходите с неустановен произход съгласно посочените банкови бордера на л. 13 от РД, а не посочената В РА данъчна основа в размер на 94012, 97 лв. Неправилно органите по приходите са включили в данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК недостиг на парични средства в размер на 4 812. 97 лева, определен на месечна база, при положение, че към 31.12.2010 г. е налице превишение на приходите над разходите. Аналогично следва да бъде преизчислена и годишната данъчна основа за облагане на М. за 2011 г. в размер на 7 915 лв., а не посочената в РА сума в размер на 10 669 лв., която включва и недостиг на парични средства, определен помесечно. От изложеното следва, че дължимият данък за 2010 г. е в размер на 8 920 лв., а за 2011 г. - 791, 50 лв. със съответните лихви. В останалата част, за разликата до пълния размер на определените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г., решението е правилно като краен резултат. Решението, в частта за 2012 г. е правилно като краен резултат, но по различни мотиви, а именно: В нарушение на чл. 15 и чл. 17 от ЗДДФЛ, органите по приходите са приели, че сумата от 4 593 лева съставлява годишна данъчна основа на доходите с неустановен произход формирани по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Установеното несъответствие между получените приходи на ревизираното лице и финансовото му състояние /разходите на парични средства/ за отделни периоди в рамките на ревизирания период може да бъде основание за прилагане на особения ред за облагане по чл. 122 ДОПК, но не съставлява основа за облагане, която следва да се определя според съответния материален закон. За 2012 г. няма установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което, обжалваното решение, в частта с която отменя РА за 2012 г. следва да бъде потвърдено. Разноски: Предвид резултата от спора, решението следва да се отмени частично и в частта за разноските. Предвид уважената частично касационна жалба, на М. М. се следват разноски за първата инстанция в размер на 147, 59 лв, при направени и доказани такива в размер на 10 лв. за държавна такса и 870 лв. вноски за вещо лице. На касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 904, 08 лв. за всяка съдебна инстанция или 1808, 16 лв. общо, съобразно материалния интерес по уважената част от жалбата. На ответника по касация не се дължат разноски за касационното производство, поради липса на доказателства за направени такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение