Определение № 60372 от 26.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1693/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София срещу определение № 1691 от 28. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 2792/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, десети състав, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за допускане на обезпечение на предявените от „Уникредит Булбанк“ АД срещу Д. С. Р. и Т. Шляхетская искове чрез налагане на следните обезпечителни мерки: 1. да се укаже на Агенцията по вписванията на основание § 5г вр. § 5а от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ да открие производство по ликвидация на ипотекарния длъжник „Би Д. Х.“ ООД до приключване на производството по предявените осъдителни искове, но не по-кратко от 2 години; 2. да се издаде обезпечителна заповед, която ищецът да представи в Агенцията по вписванията и на основание § 5г вр. § 5а от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ да се открие производство по ликвидация на ипотекарния длъжник „Би Д. Х.“ ООД до приключване на производството по предявените осъдителни искове, но не по-кратко от 2 години и 3. възбрана върху недвижим имот – дворно място и построената в него двуетажна жилищна сграда, които са предмет на учредената в полза на ищеца ипотека. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател оспорва извода на въззивния съд, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на обезпечение на предявените искове. Сочи, че „Би Д. Х.“ ООД действително не е страна по исковото производство, но е обвързано от последиците от неизпълнението на договора за банков кредит в качеството му на ипотекарен длъжник, като за ищеца не е налице друга, различна от обезпечение на исковете, правна възможност да си осигури надлежна страна по принудителното изпълнение спрямо ипотекирания имот. Поддържа, че становището на Софийски апелативен съд, че не следва да се допуска обезпечение на исковете чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, тъй като този имот е предмет на учредена от „Би Д. Х.“ ООД договорна ипотека за обезпечаване на задълженията на ответниците–физически лица по процесния договор за банков кредит, противоречи на дадените в Тълкувателно решение от 10. 07. 2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, че действието на вписаната възбрана има по-широк обхват от ипотеката. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение от 22. 05. 2020 г. по гр. д. № 16168/2016 г. на Софийски градски съд е обявено, че българският съд не е международно компетентен по предявените от „Уникредит Булбанк“ АД срещу Д. С. Р. и Т. Шляхетская осъдителни искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ, като първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, образувано по посочените искове. С определение № 1972 от 14. 09. 2020 г. по ч. гр. д. № 2792/2020 г. на Софийски апелативен съд първоинстанционното определение за липса на международна компетентност е отменено и делото е върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу този акт на въззивния съд е подадена частна касационна жалба вх. № 12021 от 16. 09. 2020 г. от ответниците чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Н.. След отмяна на разпореждането за връщането й с определение № 190 от 10. 05. 2021 г. по ч. т. д. № 2477/2020 г. на ВКС, частната касационна жалба се администрира от въззивния съд. С определение № 1459 от 4. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 2792/2020 г. Софийски апелативен съд се е произнесъл и по частна жалба на адвокат Н. - особен представител на ответниците срещу разпореждане на първоинстанционния съд за отхвърляне на искането му за увеличаване на размера на определеното му възнаграждение. С обжалваното определение № 1691 от 28. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 2792/2020 г. на Софийски апелативен съд е отхвърлена подадената от „Уникредит Булбанк“ АД на 23. 06. 2021 г. молба за допускане на обезпечение на предявените от банката осъдителни искове. В определението е прието, че „Би Д. Х.“ ООД не е ответник по предявените искове, поради което отсъстват предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечението чрез прилагане на първите две обезпечителни мерки, поискани от ищеца. Извършена е преценка за неоснователност и на молбата за обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот. Тази преценката е мотивирана от апелативния съд с обстоятелството, че „Би Д. Х.“ ООД е учредил ипотека върху същия недвижим имот за обезпечаване на задълженията по процесния договор за банков кредит, като въззивният съд е изтъкнал, че ищецът се ползва от привилегията, която му дава ипотеката. Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Доколкото съобразно императивното правило на чл. 389, ал. 1 ГПК правото на обезпечение на иска при образуван исков процес може да бъде упражнено до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, компетентен да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение на иска може да бъде първоинстанционният или въззивният съд. С оглед използвания в разпоредбата на чл. 389, ал. 1 ГПК израз „съда, пред който делото е висящо“ подсъдността на искането за допускане на обезпечение на предявения иск е в зависимост от това, пред кой съд е висящ материалноправният спор. Поради изложеното правомощията на въззивния съд да се произнесе по молба за обезпечение на предявения иск възникват след постъпване на делото във въззивната инстанция с оглед подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. В настоящия случай Софийски апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по подадената от ищеца молба за допускане на обезпечение на предявени искове, тъй като спорът не е бил висящ пред въззивната инстанция. Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение за прекратяване на образуваното пред първоинстанционния съд производство по предявените осъдителни искове поради липса на международна компетентност на българския съд и частна жалба срещу акт на Софийски градски съд за определяне на възнаграждението на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответниците, като правомощията му са се изчерпали с произнасянето по тези частни жалби. Към момента на подаване на молбата за допускане на обезпечение определението на въззивния съд, постановено в производство по реда на чл. 28 КМЧП за проверка на международната компетентност на българския съд, е било постановено, но срещу този акт на Софийски апелативен съд е била подадена частна касационна жалба от ответниците. С оглед изложеното молбата за допускане на обезпечение е подсъдна на Софийски градски съд, като произнасянето по нея е в зависимост от изхода на производството по чл. 28 КМЧП и следва да се осъществи след приключването му. Международната компетентност е процесуално условие за допустимостта на предявения иск, която е една от предпоставките за обезпечаването му. По тези съображения обжалваното определение на въззивния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото се върне на първоинстанционния съд, който, в зависимост от изхода на производството по чл. 28 КМЧП, следва да се произнесе по искането на „Уникредит Булбанк“ АД за допускане на обезпечение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение