Определение № 4 от 09.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2168/2019 г.

Постъпила е молба от М. П. К., с която моли да се измени определение № 545 от 02.12.2019 г. постановено по настоящото гр.д.№ 2168/2019 г. в частта за разноските, като същите бъдат намалени. Излага съображения, че присъдените разноски не съответстват на материалния интерес по спора, на обема процесуални действия, извършени от пълномощника на ответника по касация и на правната, и фактическа сложност на делото. Ответникът по касация Л. Х. И. оспорва молбата и доводите в нея. Излага съображения, че двата хонорара са уговорени отделно за отговор по всяка от двете касационни жалби и са приблизително до минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът, като прецени данните по делото, намира следното: С определение № 545 от 02.12.2019 г. постановено по настоящото гр.д.№ 2168/2019 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 391 от 14.12.2018 г. и решение № 3 от 14.01.2019 г за поправка на очевидна фактическа грешка, двете постановени по гр.д.№ 524/2018 г. на Софийски окръжен съд по подадени касационни жалби от М. П. К. и П. Т. П.. Двамата касатори са осъдени да платят на Л. Х. И. по 600 лв. деловодни разноски за касационна инстанция. Съдът е съобразил, че ответникът по касация е претендирал деловодни разноски, включващи адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по двете касационни жалби. Представени са два договора за правна помощ между Л. И. и адв. Х. Я., по всеки от който е уговорен предмет – за изготвяне на отговор по всяка от двете касационни жалби. Те са различни по съдържание, както и изложенията към всяка от тях. Хонорарът по всеки от договорите е по 600 лв., като е отразено, че сумата е платена в брой. Искането за намаляване на присъдените деловодни разноски е неоснователно. Съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата за минималният размер на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор на касационна жалба минималното възнаграждение е 500 лв. Пълномощникът на ответника по касация е изготвил отговор и на двете касационни жалби, които съдържат различни оплаквания и на изложенията, към които са наведени различни основания за допускане до касационно обжалване, с формулирани различни въпроси. Уговореният хонорар за отговор по всяка от двете касационни жалби е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Заявените множество оплаквания и доводи в касационните жалби и наведените основания за допускане до касация – нищожност, недопустимост на основното решение и на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и т.3 ГПК, по които са формулирани множество въпроси, сочат на значителна правна и фактическа сложност на производството по селекция на двете жалби. Същевременно уговорените хонорари незначително надвишават минималните размери по Наредбата за минималният размер на адвокатският хонорар – с по 100 лв.. По изложените съображения, съдът намира, че присъдените на ответника по касация деловодни разноски не са прекомерни, поради което молбата за намаляването им на основание чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователна и се оставя без уважение. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение