Решение № 441 от 16.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4032/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на В. А. Л. с [ЕГН] и с адрес в гр. Мездра на [улица], срещу Решение № 304 от 14.02.2025 г., постановено по адм. дело № 408 по описа на Административния съд – Враца за 2024 г. в отхвърлителната му част. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца (ОД на МВР – Враца) е осъдена да заплати на В. А. Л. сумата от 1 500, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразно издадена Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-0967-000559/14.12.2022 г., с която временно е отнето неговото Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.06.2024 г. до окончателното му изплащане. Със същото решение искът за неимуществена обезвреда е отхвърлен в останалата му част до пълния претендиран размер от 3 000, 00 лв. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10, 00 лв. разноски по делото, а в полза на представляващия Л. в исковото производство адвокат – 450, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Касаторът твърди неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, навеждайки нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска отмяната му в посочената част и постановяване на друго, по съществото на спора, с което предявеният от него против ОД на МВР – Враца иск бъде уважен в цялост, ведно с лихва за забава. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът – ОД на МВР – Враца с адрес в гр. Враца, ул. ••• оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й. Не претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди становищата на страните и провери обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, но е неоснователна. Производството по адм. дело № 408/2024 г. по описа на Административния съд – Враца е образувано по искова молба на В. Л., предявена против ОД на МВР – Враца, за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди за исковия период 14.12.2022 г. – 31.07.2023 г., изразяващи се в емоционални страдания (тревожност, безпокойство, понижено настроение, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията и планиране на бъдещото, обида и негодувание срещу несправедливостта) и битов дискомфорт (неудобство от невъзможността да шофира) в размер на сумата от 3 000, 00 лв., причинени му в резултат на незаконосъобразно издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0967-000559/14.12.2022 г. на началник-група при ОД на МВР – Враца, с която, временно му е отнето СУМПС, считано от 14.12.2022 г. до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца (ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)), ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му заплащане. При установената по делото фактическа обстановка, по която спор между страните няма, административният съд е разгледал по същество предявената от Л. против ОД на МВР – Враца искова молба и я е преценил за основателна до присъдения размер от 1 500, 00 лв. Счел е, че ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на всички предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – оттеглен незаконосъобразен индивидуален административен акт, заради издаването на който той е изживял тревожност, притеснение, безпокойство, срам и битово неудобство. Определил е размера на обезщетението за неимуществена обезвреда, съобразявайки нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Уважил е акцесорната претенция за лихва. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция, в настоящия съдебен състав, преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. При извършването на касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, не се установя наведеното от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Фактическата обстановка по спора е обективно и вярно установена, като първоинстанционният съд е формирал правилни и обосновани изводи за частична основателност на предявения от Л. против ОД на МВР – Враца иск за неимуществена обезвреда. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически болки и емоционални страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на тези обезщетения се определя, съобразно критерия за справедливост, посочен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, приложима по аргумент от § 1 от Заключителните разпоредби (ЗР) на ЗОДОВ. Справедливостта се извежда след съвкупна преценка на всички конкретно установени по делото обстоятелства, които са различни за всеки казус, поради което и определянето на паричния еквивалент на моралните вреди или физическите страдания се влияе от конкретното доказване и конкретния случай. Оплакването на касационния жалбоподател, че Административният съд – Враца е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е неоснователно. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, административният съд е съобразил релевантните по делото обстоятелства и събраните доказателства. Присъденият размер на обезщетението съответства на характера на претърпените от ищеца вреди, степента на засягане на психо-емоционалната сфера на Л. и периода, през който той е търпял емоционалните страдания и битов дискомфорт. Развитите в този смисъл съображения са обосновани и логични и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Извън доказания битов дискомфорт за Л. от невъзможността да управлява лек автомобил за исковия период, не са ангажирани доказателства от ищеца, че изземването на СУМПС го е препятствало да планира бъдещето си или е повлияло негативно на по-нататъшната му професионална реализация. В допълнение, определеният размер на обезщетението е в съответствие със съдебната практика на административните съдилища по сходни казуси. Присъдената сума е справедлива и не е налице основание за промяната й от настоящия съд. По изложените съображения, решението в обжалваната част следва да се потвърди. При този изход на спора, на касатора не се следват разноски за настоящото производство. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия