Определение № 116 от 07.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2845/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищеца по делото А. Б. Б. срещу решение № 334/05.10.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 682/2012 г. на Благоевградския окръжен съд. К. е обжалвал въззивното решение в частите му, с които по въззивна жалба, подадена единствено от ответника по делото [фирма], решение № 1764/21.04.2012 г. по гр. дело № 1083/2011 г. на Разложкия районен съд е отменено в частите му, с които ответното дружество е осъдено да заплати на касатора-ищец: на основание чл. 128, във вр. с чл. 242 от КТ, разликата над сумата 431.51 лв. до сумата 2 973.54 лв. – неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците януари, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2008 г., и на основание чл. 245, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, разликата над сумата 137.41 лв. до сумата 1 121.95 лв. – лихва за забава за периода от датата на падежа до датата на завеждане на исковата молба – 21.01.2011 г., и тези два иска са отхвърлени за посочените разлики. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Касационната жалба е подадена срещу тези части на въззивното решение, които са постановени по два обективно съединени иска, с цена на всеки от тях (съответно – 2 973.54 лв. и 1 121.95 лв.), а и общо (4 095.49 лв.), възлизаща под 5 000 лв. Съгласно 280, ал. 2 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение