Определение № 4931 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2195/2026 г.

Производството е по реда на чл.279 вр. чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 7492 /14.04.2026 г. на „САКСО БГ“ ООД, гр. Стара Загора, срещу разпореждане № 47 /25.02.2026 г. по гр.д. № 3061 /2025 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о., с което е върната подадената от дружеството „САКСО БГ“ ООД, частна жалба с вх. № 954 /16.01.2026 г. срещу определение № 5952 /18.12.2025 г. по същото дело (гр.д. № 3061 /2025 г. на ВКС, III г.о.), поради неотстраняване на нередовностите в указания от съда срок. Насрещната страна Ц. Т. Ц. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба и иска тя да бъде оставена без уважение. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване пред ВКС и е редовна. От приложеното въззивно дело настоящият съдебен състав установи следното: С определение № 5952 /18.12.2025 г. по гр.д. № 3061 /2025 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., е оставена без разглеждане касационната жалба на „САКСО БГ“ ООД в частта й, имаща за предмет въззивно решение № 136 /11.02.2025 г. по в.гр.д. № 17 /2024 г. на Окръжен съд – Пловдив по предявения иск по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за имуществени вреди, и е прекратено касационното производство в тази му част, а в останалата обжалвана част не е допуснато касационно обжалване. „САКСО БГ“ ООД е подало частна жалба с вх. № 954 /16.01.2026 г. срещу частта от определението с която касационната жалба е оставена без разглеждане. С разпореждане № 10 /20.01.2026 г. на докладчика по гр.д. № 3061 /2025 г. на ВКС, ІІІ г.о., частната жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена по сметка на ВКС дължима за производството държавна такса в размер на 7,67 евро, на основание чл.19 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Изрично е указано на частния жалбоподател, че при неизпълнение на дадените указания, частната жалба ще бъде върната. С обжалваното разпореждане № 47 /25.02.2026 г. съдът е установил, че съобщението с указанията е връчено на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, на 09.02.2026 г., като в определения едноседмичен срок указанията не са изпълнени. Поради това и на основание чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК частната жалба е върната. По основателността на частната жалба: В частната жалба не се навеждат доводи за незаконосъобразността на обжалваното разпореждане за връщане. При проверка на делото настоящият състав намира, че фактическите изводи на състава на ВКС, постановил обжалваното определение, са обосновани, а правните му изводи са правилни. Частният жалбоподател „САКСО БГ“ ООД е дължал държавна такса за разглеждане на подадената му частна жалба, но не е представил доказателства за внесена такава по сметка на ВКС. Разпореждането, с което докладчикът по касационното дело е указал на частния жалбоподател да внесе държавна такса по сметка на ВКС, е законосъобразно, ясно и точно. На частния жалбоподател са указани и последиците от неизпълнение на указанията. Видно от приложеното съобщение, то е съобщено на процесуалния жалбоподател на „САКСО БГ“ ООД на 09.02.2026 г. До постановяване на обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба и до момента указанията не са изпълнени. Поради това съдът законосъобразно е упражнил правомощията си, предвидени в чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на частната жалба. Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че частната жалба е администрирана въпреки, че частният жалбоподател не е представил доказателства за платена държавна такса по нея, каквато дължи в размер на 7,67 евро. На основание чл.77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати тази държавна такса. С оглед този изход от производството частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не доказва да е направила такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът