Определение № 4082 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5871/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и § 2 ДР ДОПК. Образувано е по искане на О. Тодорова, подадено чрез процесуалния представител адв. Райчинова, за изменение на Решение № 1443 от 08.02.2024 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено по адм. д. № 5871/2023 г., в частта му за разноските. Заявеното искане се аргументира с противоречие на претенцията на администрацията за разноски с Решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Поддържа се, че поисканото и присъдено на НАП юрисконсултско възнаграждение е непропорционално, тъй като надхвърля повече от два пъти реално платените от Тодорова възнаграждения за адвокат; не съответства на реално извършената работа от процесуалните представители на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София; ограничава правото на Тодорова на достъп до съд и на справедлив процес и не съответства в пълнота на противоречащата на конкурентното право на Европейския съюз Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По подробно изложени съображения се претендира отхвърляне на искането на директора на дирекция ОДОП София за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 24 546,16 лв. поради липса на валидно правно основание. Ако съдът приеме, че такова е налице, претендираните от касатора разноски за юрисконсулт да бъдат намалени до размера на платеното от Тодорова възнаграждение за адвокат поради пасивното процесуално поведение на НАП и след съобразяване, че спорът е частично спечелен. Ответникът по искането, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Кирова, оспорва основателността му с аргумент, че решението на СЕС по дело С-438/22 касае гражданскоправни спорове и не е приложимо по административни дела. Върховният административен съд, Първо отделение, намира искането за допустимо като подадено от страна по делото, при представен списък по чл. 80 ГПК, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледано по същество, за частично основателно. Според разрешението, дадено с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22 "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.". Задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК), обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита. Без оглед на изложеното, основателно е възражението на Тодорова, че при определяне на отговорността на касатора за разноски съдът не е съобразил, че към датата на устните състезания в първото първоинстанционно производство (13.07.2021 г.) в сила е Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция ДВ, бр. 68 от 2020 г., в сила от 30.07.2020 г., което обуславя размер на юрисконсултското възнаграждение 2589,25 лв. При съобразяване на фактическата усложненост на спора, обема и качеството на осъществената от касатора процесуална защита настоящият касационен състав намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен съобразно чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, следва да бъде редуциран наполовина. По тези съображения е дължимо изменение на постановеното решение в частта на разноските като на НАП бъдат присъдени разноски в размер на 1097,30 лв. за държавна такса и 10506,57 лв. юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение