Определение № 167 от 21.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2017 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила разпореждане № 356/ 19.10.2016 г. по гр. д. № 278/ 2016 г., на Районен съд - Каварна, потвърдено с определение № 796/24.11.2016 г. по ч.гр.д № 596/2016 г. на Окръжен съд – Добрич, с което на основание чл.130 ГПК поради липса на правен интерес са оставени без разглеждане исковете на Р. Д. К., К. П. Г. и Г. П. Г., предвидени в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Молбата е подадена от Р. Д. К., с искане разпореждането да бъде отменено при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК. Молителят твърди, че основанието е осъществило допуснато нарушение на процесуалните правила, вследствие на което е било изключено неговото право да участва в делото. Разпореждането по чл. 130, изр. 1 ГПК, неточно именувано от първата инстанция „определение“, е постановено преди да бъдат връчени преписи от исковата молба на ответниците. Съответното приложение на чл. 130, изр. 2 ГПК изключва тяхното право на писмен отговор и по молбата за отмяна. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че тя е с недопустим предмет. С влязлото в сила разпореждане са оставени без разглеждане като недопустими предявените от молителя искове, като са възприети за осъществени предпоставките на чл. 130, изр. 1 ГПК. Разпореждането прегражда развитието на делото, но с т. 6 от тълкувателното решение по тълк. д. № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС прие, че е допустим предмет на молба за отмяна единствено преграждащото определение по чл. 233 ГПК за прекратяване на производството поради отказ от иска. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за съдебните органи. Извършеното нормативно тълкуване, което изключва допустимия предмет на подадената молба за отмяна, е задължително и за настоящия състав. При тези мотиви, съдът