Определение № 3992 от 22.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3035/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4347/12.06.2026 г. на М. В. К., чрез адв. Б. Д., срещу определение № 290/27.05.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 207/2026 г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката частна жалба против определение № 5333/26.11.2025 г. по гр. д. № 1341/2025 г. на Окръжен съд – Варна и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Производството по гр. д. № 1341/2025 г. на Окръжен съд – Варна е образувано по предявени от Б. К. М. Я. М. искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците М. В. К., Б. И. Б., К. Г. Й., Д. М., Я. Т., С. М. Г., М. А. Ф., К. А. Е. и Р. С. А. да му заплатят обезщетения за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди, при наведени твърдения за виновното им причиняване от всички ответници. С определение № 5333/26.11.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на осем от ответниците, поради неотстранени нередовности на исковете срещу тях. Делото е продължило само по предявения срещу жалбоподателката иск по чл. 45 ЗЗД. Въззивната инстанция е посочила, че постановеното определение няма прекратителен/ преграждащ характер за М. К. и тя не е легитимирана да го обжалва – същата не е страна по процесуалните отношения между ищеца и останалите ответници. Солидарните длъжници имат процесуалното качество на обикновени другари по предявените срещу тях искове, поради което и предявените с една обща искова молба срещу всички тях искове, макар и основани на общи факти, са самостоятелни. Поради това, недопустимостта на исковото производство по отношение на един или някои от ответниците не влече недопустимост на исковете срещу останалите, съответно не легитимира ответник, по отношение на когото исковото производство продължава, да обжалва постановеното срещу другите прекратяване. Изложените в частната жалба твърдения за недопустима подмяна волята на ищеца и за нередовност на исковата молба и по отношение на предявения срещу жалбоподателката иск, също не обосновават правен интерес от предприетото обжалване. В случая не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. В заключение е направен извод, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Производството по иска по чл. 45 ЗЗД срещу ответницата М. К. не е прекратено и спрямо това процесуално правоотношение липсва подлежащ на обжалване съдебен акт. В качеството си на ответник жалбоподателката не е легитимирана да обжалва определението, с което е прекратено производството по отношение на другите ответници – солидарни длъжници, които имат качеството на обикновени другари. Само ищецът има правен интерес и би могъл да обжалва прекратяването на производството по исковете му спрямо част от конституираните ответници. Съгласно чл. 26, ал.2 ГПК, освен в предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Нередовността на исковата молба по отношение на конкретни съответници е порок, касаещ само техните процесуални правоотношения с ищеца. Останалият в процеса солидарен ответник няма право да брани чужд интерес, или да принуждава съда да разглежда искова молба, която е нередовна спрямо част от ответниците. Макар отговорността да е претендирана от ищеца като солидарна (материалноправна солидарност), съответниците в исковия процес не са необходими другари, както се посочи по-горе. Това означава, че срещу всеки от тях е предявен самостоятелен иск, макар и съединен с други в едно производство. Ищецът има право да иска осъждане само на един, няколко или на всички солидарни длъжници по своя преценка (чл. 122 ЗЗД). Ето защо, отпадането на част от ответниците – съдлъжници поради нередовност на предявения срещу тях иск, не уврежда процесуалните права на оставащия за участие в производството ответник. Последният запазва правото си за предявяване на евентуален регресен иск за платеното над дълга му срещу останалите съдлъжници. Предвид изложеното, правилно с обжалваното определение е прието, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение