Определение № 303 от 14.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2097/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. Вихър Н. – пълномощник на И. С. С., касатор по делото, съдържаща искане към съда да измени Решение № 98 от 13.06.2019 год. по настоящото дело в частта относно разноските. Искането е за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана от адв. Н. безплатна правна помощ за предходните две инстанции, съобразно присъденото на С. допълнително обезщетение при частично уважаване на предявения от него иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Направено е и искане за изменение на първоинстанционното решение и в частта, с която С. е бил осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 840 лв. – разноски пред Софийски градски съд, респективно на ищеца са присъдени такива в размер на 325 лв. Ответникът по молбата – „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, и е допустима. Разгледана по същество – молбата е и основателна. С първоинстанционното решение № 5758/01.08.2017 г., постановено по гр.д. № 12339/2014 г. по описа на Софийски градски съд „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на И. С. С. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – телесни и психически увреждания, претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 01.12.2013 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.12.2013 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 350 000 лв. Съобразно изхода на спора в първата инстанция застрахователното дружество е осъдено да заплати на адв. Вихър Н. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 4 874 лв. – адвокатско възнаграждение при предоставена на ищеца безплатна правна помощ, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. С. С. сумата от 325 лв. – разноски по делото, сторени от ищеца, дължими от ответника съразмерно на уважената част от иска, респ. ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 3 840 лв. – разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска. Софийски апелативен съд по въззивна жалба на И. С. С. срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът му за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 350 000 лв., е потвърдил решението на Софийски градски съд. С решение № 98 от 13.06.2019 год. по т.д. № 2097/2018 г. по описа на ВКС е отменено въззивното решение № 946 от 19.06.2018 г. по гр.д. № 6684/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на И. С. С. срещу „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за разликата от уважената част от 200 000 лв. до частта в размер от 280 000 лв. и вместо това застрахователното дружество е осъдено да заплати допълнително обезщетение в размер на още 80 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 01.12.2013 г., ведно със законната лихва за забава, считано от тази дата до окончателното плащане, респ. „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на адв. Вихър Н. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА припадащата се част от разноските пред ВКС, съобразно уважената от касационната инстанция част от претенцията, или сума в размер на 2 416 лв. С касационната жалба касаторът – настоящ молител, е поискал присъждане на разноски, направени за всички инстанции. С постановеното окончателно решение ВКС се е произнесъл само относно сторените пред касационната инстанция разноски, като е присъдил такива на процесуалния представител на касатора в размер на 2 416 лв. Направените от касатора пред първата и втората инстанции и поискани разноски са останали неприсъдени от ВКС съобразно приетия от последната инстанция нов размер на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед на изложеното следва да се уважи молбата и се измени постановеното Решение № 98 от 13.06.2019 год. в частта му за разноските. ВКС е бил сезиран с касационна жалба на С., срещу тази част на въззивно решение, с която искът му с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) е бил отхвърлен. В касационната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното въззивно решение в потвърдителната му част, както и за преразгледждане на разноските, които са присъдени в полза, респ. в тежест на касатора пред предходните две инстанции. Претендираното от С. обезщетение за неимуществени вреди е било в размер на 350 000 лв., което първоинстанционният съд е уважил до размера от 200 000 лв. Сторените разноски са били в размер на 570 лв., като с решението си съдът е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати на адв. Вихър Н., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 4 874 лв. – адвокатско възнаграждение, както и на И. С. С. сумата от 325 лв. – разноски по делото, сторени от ищеца, дължими от ответника съразмерно на уважената част от предявения иск. Обжалваемият интерес на С. пред Софийски апелативен съд е бил за 150 000 лв. неимуществени вреди. Като е потвърдил първоинстанционното решение, съдът не е присъждал разноски за оказаната на въззивника безплатна правна помощ. Становището на настоящия съдебен състав е, че допълнително дължимите разноски на ищеца за първата инстанция възлизат на 131 лв., респ. – допълнително дължимата на адв. Вихър Н. сума на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възлиза на 1 950 лв. съобразно приетия от ВКС различен размер на обезщетението за неимуществени вреди. На същото основание за въззивната инстанция на оказалия безплатна правна помощ адвокат се дължат от въззиваемия 4 016 лв. Задължението на ищеца към ответното застрахователно дружество за разноски в първоинстанционното производство също подлежи на редукция, като сумата 3 840 лв. следва да бъде намалена до 1 792 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция. От това следва, че на адв. Вихър Н. – пълномощник на И. С. С., следва да бъдат присъдени допълнително още 5 966 лв. за оказаната на ищеца безплатна правна помощ пред първата и втората инстанции и се намали задължението на С. към застрахователя до размера на 1 792 лв., както и на ищеца се присъдят допълнително 131 лв., представляващи сторени разноски в първата инстанция. Предвид горното, като счете молбата за основателна, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение