Решение № 3990 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 157/2026 г.

ВАСПето отделение08.04.2026 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1082 от 24.11.2025 г., постановено по административно дело № 253/2025 г. от Административен съд Разград. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Ю. С. Х., с [ЕГН] деловодни разноски в размер на 300(триста) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) чрез процесуален представител, срещу решение № 1082 от 24.11.2025 г., постановено по административно дело № 253/2025 г. от Административен съд Разград, с което е отменено издаденото от него Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенцията за хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност (ХЖ-АМР) за кампания 2023 г. с изх. № 02-170-6500/2906/02.09.2025 г.(УП). По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу УП бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба – Ю. С. Х. в представен от процесуален представител писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата и моли съда да остави в сила обжалваното решение, като му присъди и направените деловодни разноски. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за неговата форма по чл. 59, ал.2, т. 4 АПК и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда за постановяване на УП в нарушение на изискванията за неговата форма. Обосновани са констатациите на АС Разград, че от съдържанието на обжалваното пред него УП, включително от таблиците и обясненията към тях не може да бъде установено конкретното извършено нарушение, прието от органа при наличие на две кумулативно въведени изисквания в разпоредбата на чл. 75, ал.1 от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. (Наредба № 10), тъй като липсват посочени фактически констатации. Правилно съдът е посочил, че направените такива в становище № 03-0416/4397/17.09.2025 г. не могат да бъдат възприети като мотиви на обжалвания акт. Това е така, тъй като то не изхожда от издателя на акта и е издадено е по повод подадената жалба срещу акта. Правилен е и изводът на съда, че отсъствието на реквизита ЕКАТТЕ от съдържанието на дневника за извършената паша, надлежно заверен от ветеринарния лекар на животновъдния обект, не е годно да опровергае удостоверителната сила на декларацията и описа. В случая жалбодателят е декларирал, че е спазил изискването на чл. 75, ал. 5 от Наредба № 10, като изрично в декларацията е посочил името на селището, в чието землище животните са извеждани на паша. Посочените обстоятелства са установени и от представения дневник, надлежно заверен от ветеринарния лекар на ЖО 8762460041 (7250-0200), както и от представеното по делото на л. 179 копие от Данни за дневник за дневна паша за хуманно отношение към животните – ДДП- ХЖ, от ИСАК – Регистър „Директни плащания“ се установява, че в СЕУ също е посочено селото, в землището на което се сочи, че животните са извеждани на паша. Доколкото ЕКАТТЕ- Единен класификатор на административно териториалните и териториални единици е основна система от кодове за идентификация на населени места, а по делото е идентифицирано по безспорен начин населеното място, в землището на което животните са били на паша настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че органът е разполагал с достатъчно информация, за да извърши необходимите проверки. При извършената проверка не се констатираха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и такива конкретно не се твърдят. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 300 евро, представляващи възнаграждение за един адвокат, който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

7