Определение № 63 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 652/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от [фирма], чрез процесуалния му представител адв.Д. Д., срещу определение № 171/04.05.2012 г. по гр.д.№360/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.

В хода на производството на основание пар.5 от ЗТР същият е заличен и на негово място е конституиран К. Г. А..На мястото на починалия ответник по частната жалба Г. Д. Г. са конституирани неговите наследници С. Ф. Г. и Д. Г. Д..

Ответниците по частната жалба С. Д. Д.,С. Ф. Г. и Д. Г. Д. не вземат становище. Същата е подадена от надлежна страна, в законовоустановения срок и е допустима,тъй като с нея се атакува преграждащо хода на делото определение по чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

По делото настоящият състав на ВКС,ІV г.о. констатира по делото следното:

Против жалбоподателя е предявен иск по чл.109 ЗС за премахване на части от четири магазини №№ ,, и ,попадащи в притежаван от ищците терен. Решението е останало в сила по отношение на магазини №№ и , в която част е атакувано с молбата за отмяна вх.№1043096/18.10.2011 г.С нея се поддържат основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Твърди се,че между страните е водено друго гр.д.№18307/2006 г.на Софийски районен съд и с влязло в сила решение №4383/18.07.2011 г. по в.гр.д.№2940/2008 г. на Софийски градски съд, постановено във въззивното производство е установено,че представен по настоящото дело писмен документ е неистински, както и че в цитираното въззивно производство са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които жалбоподателят не могъл да се снабди.

С обжалваното определение молбата за отмяна е оставена без разглеждане, като по отношение на основанието поддържано по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е прието,че срокът по чл.305 ал.1т.1 ГПК е започнал да тече на 08.06.2011 г., когато е проведено последното съдебно заседание във въззивното производство и е изтекъл на 08.09.2011 г. По отношение на второто отменително основание по чл.303 ал.1 т.2 ГПК е прието,че срокът по чл.305 ал.1 т.2 ГПК е започнал от датата на влизане на решението в сила на 18.07.2011 г. и е изтекъл на 18.10.2011 г. ВКС е счел, че и двата тримесечни срока са изтекли към датата на подаване на молбата за отмяна на 18.10.2011 г. и поради това тя е недопустима като просрочена.

Съгласно чл.60 ал.3 ГПК срокът,който се брои на месеци изтича на съответното число от последния месец.По отношение на първото отменително основание тримесечният срок е изтекъл на 08.09.2011 г., а по отношение на второто отменително основание- на 18.10.2011 г. На същата дата е подадена молбата за отмяна и следователно на второто отменително основание тя не е просрочена.Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта, с която молбата за отмяна, поддържана на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК е оставена без разглеждане и да бъде отменено в частта, с която тя е поддържана на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК.

Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,