Определение № 60454 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4025/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение17.12.2021 г.докладчик Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ без уважение подадената от „Агенция за регионално икономическо развитие“ гр.Стара Загора, представлявано от изпълнителния директор Г., частна жалба с вх.№ 262119 от 7.05.2021г. против определение № 260178 от 24.03.2021г. по в.гр.д.№ 760 по описа за 2020г. на Окръжен съд Сливен. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Постъпила е частна жалба с вх.№ 262119 от 7.05.2021г. от „Агенция за регионално икономическо развитие “гр.Стара Загора, представлявано от изпълнителния директор Г., чрез процесуалния представител адвокат М. против определение № 260178 от 24.03.2021г., с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното решение № 13 от 25.01.2021г. по в.гр.д.№ 760/2020г.на Сл.ОС в частта относно разноските. Счита същото за неправилно и иска да бъде отменено като се постанови друго, с което да се присъдят разноските в пълен размер. Срещу подадената молба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, като взе пред вид материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С постановения въззивен акт, съдът е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение. Пред вид изхода от спора и след като е разгледал направеното възражение за прекомерност на установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, е намалил същите. Мотивите му са следните: Претендираните разноски са в размер на 6 000лв., с включен ДДС, при минимален – с оглед цената на иска - размер на възнаграждението, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 1 914.65лв.,без ДДС. Спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, защото е подадена бланкетна въззивна жалба /допълнително подадената е след срока и съдът не я е разглеждал/. Съпоставяйки – определенят минимален размер и сложността, съдът е преценил, че следва де се присъди сума, близка до минималния размер, от 2 400лв.с ДДС. В подадената частна жалба не се излагат конкретни доводи, обосноваващи искането за присъждане на разноски в по-голям размер. Настоящият съдебен състав, споделяйки изложените в обжалвания акт съображения, намира за правилен изведеният извод за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение пред вид фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки, че в случая са отчетени законовите критерии, посочени в чл.78, ал.5 ГПК и пред вид липсата на изрично изложени доводи в подадената частна жалба, които да бъдат обсъдени, намира че същата следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,
Цитирани разпоредби
2- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 7, ал. 2, т. 4