Решение № 14594 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2009 г.

Решение № 14594 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът е игнорирал липсата на мотиви в самия ревизионен акт; без основание е приел, че за 2000 г. е неприложима нормата на 109 ДОПК и не е отчел, че за посочения данъчен период РА е нищожен; неясни са критериите за определяне на процесните данъчни основи по реда на чл. 122 ДОПК. Съдът приел една и съща сума - 20 525, 38 лв. (отчетна стойност на продадени стоки) както за приход така и за разход за 2000 г. Изводът, че тази сума е отчетна стойност на продадени стоки противоречи на констатацията по т. 6 от ревизионния доклад. Неясно е и определянето на данъчната основа за 2001 г. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество е неоснователна. Оплакването за неправилно прилагане от страна на първоинстанционния съд на чл. 109 ДОПК не е основателно. Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане № 897/20.07.2006 г. (преди срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК) Издаденият в резултат на това производство РА от 2.02.2007 г. частично е бил отменен с Решение № 173/13.04.2007 г. на Д "ОУИ" Варна относно установените преки данъци за 2000 и 2001 г. и преписката е била върната за нова ревизия в тази част. С връщането на преписката, макар да се издава нов акт за възлагане на ревизия, не се образува ново ревизионно производство, а се възобновява висящността на първото такова, както правилно е приел и административният съд. Не е основателно оплакването за липса на правно основание за процесното облагане. Поради представеното от ревизираното лице удостоверение за кражба на счетоводни документи за процесните периоди, ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, при спазване на процедурата за това, а в потвърждаващото РА Решение на Д "ОУИ" Варна ясно е посочено, че при определянето на данъчната основа финансовият резултат за периодите се преобразува с неотчетени по установения ред приходи от продажби на осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО. По определянето на данъчните основи: За 2 000 година При ревизията е установено според дневници за покупки, че РЛ е получило доставки с отчетна стойност общо 96 525,38 лв. Отчетени са разходи по счетоводни сметки 601,602 и балансова стойност на отписаните активи в размер общо на 74 000 лв. Разликата между общата сума на доставените стоки и тази на изписаните стоки е 22 525,38 лв. От тях, според ревизиращите, следва да се извадят 2 000 лв. налична стока по баланс към 31.12.2000 г. Остатъкът от 20 525,38 лв. е стойност на получени стоки, срещу които РЛ е получило приход, който не е осчетоводило по съответния ред. При декларирана от РЛ надценка в заведенията за хранене в размер на 170-180 % нетният приход от продажбите е определен в размер на 55 418,53 лв. (20 525, 38 лв. + 20 525, 38 лв. х 170 %) 34 893,15 (). От него следва да се извади отчетната стойност на придобитите стоки 20 525,38 лв. и при формиране на данъчната основа за годината остава чист приход в размер на 34 893,15 лв. Това обяснение прави несъстоятелно основното касационно оплакване, че сумата 20 525,38 лв. неправилно била взета предвид и при определянето на неосчетоводения приход и при определяне на свързания с него разход за придобиване на стоките в размер на отчетната им стойност, защото при ревизията при определяне на годишната данъчна основа в нея е включен само "чистият" приход. За 2001 г. При ревизията е установено според дневници за покупки, че РЛ е получило доставки с отчетна стойност общо 126 585 лв. Отчетени са разходи по счетоводни сметки 601, 602 и балансова стойност на отписаните активи в размер общо на 70 000лв. Разликата между общата сума на доставените стоки на тази на изписаните стоки е 51 723,22 лв. От тях, според ревизиращите, следва да се извадят 1 000 лв. налична стока по баланс към 31.12.2001 г. Остатъкът от 50 723,22 лв. е стойност на получени стоки, срещу които РЛ е получило приход, който не е осчетоводило по съответния ред. При декларирана от РЛ надценка в заведенията за хранене в размер на 170-180 % нетният приход от продажбите е определен в размер на 136 952, 69 лв. (50 723, 22 лв. + 50 723, 22 лв. х 170 %). От него следва да се извади отчетната стойност на придобитите стоки 50 723 лв. и при формиране на данъчната основа за годината остава чист приход в размер на 86 229,47 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение