Определение № 3765 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5436/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на К. П. Б. за допълване на определението по делото с присъждане на 1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба на КОНПИ. М. Д. Б. счита, че молбата е основателна. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество застъпва становището, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима, а по същество е основателна. Искането на К. П. Б. за присъждане на разноски е своевременно формулирано в отговора на касационната жалба, към която са представени и доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение в размер на 1200 лв. С определение № 2821 от 7.6.2024 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 884 от 28.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2508 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, седми състав, в обжалваната от КПКОНПИ част. Следователно касационното производство в тази част е приключило и молителят има право да иска присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Платената за това възнаграждение сума от 1 200 лв. не е прекомерна съобразно фактическата и правна сложност на делото. Касае се за защита в производство по отнемане на незаконно придобито имущество, което по принцип се отличава със сериозни последици и по своята същност е сложно от фактическа и правна страна. В конкретния случай Комисията е поискала в изложението към касационната жалба допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение и по пет подробно формулирани въпроса с цитиране на множество решения на Върховния касационен съд, на които според касатора обжалваното решение противоречи. Това е наложило представителят на молителя да подаде мотивиран отговор със съображения по всички претендирани основания за допускане на касационно обжалване и съответен анализ на посочените решения на ВКС. Ето защо правната сложност на защитата не позволява намаляване на адвокатското възнаграждение в по-нисък размер от присъдената сума от 1200 лв. на основание чл.78, ал.5 от ГПК. След като предпоставките на тази разпоредба не са налице, не е необходимо да се обсъжда дали се прилага минималният размер, определен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо пропускът на съда да се произнесе по присъждането на 1200 лв. разноски на молителя трябва да бъде отстранен. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение