Определение № 9284 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2025 г.

от 28.05.2025 г. на А. Р. Д. за възстановяване на собствеността върху имоти с адреси гр.Варна, [адреси] или обезщетяване с паричната им равностойност и образуваното административно производство е прекратено. За да отхвърли жалбата на Д. като неоснователна, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в производство по чл.197 от АПК, от компетентен орган, в установената форма, с подробно изложени фактически и правни основания, при липса на допуснати процесуални нарушения, при правилно приложение на относимите материалноправни норми и в съответствие с целта на закона. Определението е правилно. При постановяването му съдът е осъществил правилна преценка на оспорената заповед и направените от него изводи са в съответствие със закона. Неоснователно е възражението, че неправилно съдът е определил процесуалния ред за разглеждане на жалбата. Напротив, видно от мотивите на оспорената заповед, посоченото правно основание и диспозитивната й част, безспорно се касае за изричен отказ да бъде разгледано по същество искане с вх. № РД-25-9400-140

от 28.05.2025 г. на А. Р. Д. за възстановяване на собствеността върху имоти с адреси гр.Варна, [адреси] или обезщетяване с паричната им равностойност. Административният орган е посочил конкретни фактически и правни основания защо претенцията на Д. за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти или изплащане на паричната им равностойност не може да бъде разгледана по същество- поради просрочие, несъответствие с предвижданията на закона и като предявена от лице без активна легитимация по смисъла на ЗПГРРЛ. Допустимостта на дадено искане е преюдициално условие за неговото разглеждане по същество. Правилно, в съответствие с нормата на чл.200, ал.1 от АПК, съдът е разгледал жалбата в закрито заседание и се е произнесъл с определение. Правилни са и изведените от решаващия състав правни изводи. Крайният срок за подаване на искания по ЗПГРРЛ е 31.12.2011 г. - § 11 от ПЗР към ЗИД на ЗПГРРЛ. Подаването на процесното искане през 2025 г. е извън законоустановения срок. Съгласно чл.3, ал.2 ЗПГРРЛ имащи право да искат обезщетение по реда на ЗПГРРЛ са изрично изброени лица, имащи качеството на наследници и това са деца, съпруг и родители или братя и сестри, когато няма други наследници на осъдените на смърт. Жалбоподателката не попада в този лимитивно ограничен кръг, тъй като видно от приложеното удостоверение за наследници, същата е наследник на внук на сестрата на Й. А. Ш.. По тази причина тя не е правоимащо лице и не е активно легитимирана да предяви претенция по реда на ЗПГРРЛ. Наличието дори и на една от двете отрицателни предпоставки за допустимост е основание за отказ за произнасяне по същество. В допълнение, настоящата инстанция споделя и мотивите на първоинстанционния съд за това, че предметният обхват на специалния закон предвижда единствено финансови обезщетения. Не се предвижда реституция или изплащане на финансова равностойност на недвижими имоти. В тази връзка, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в случая е приложим Закона за наследството. ЗПГРРЛ е специален по отношение на ЗНасл. и се прилага приоритетно. Твърденията за нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и противоречиви мотиви са в противоречие с фактите по делото. Същите правилно са установени от първоинстанционния съд и въз основа на тях са изведени обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав. Що се отнася до твърденията, изложени в частните жалби на Н. К. Т. и К. Р. Т., без значение е, че към жалбата до съда не е представено пълномощно за подаване на жалба от тяхно име. Дори и да се приеме, че осъщественото по делото процесуално представителство от страна на А. Д. е валидно, от съществено значение в случая е, че те не са били участници в административното производство и не са адресати на акта. Следователно, за тях липсва положителната процесуална предпоставка за допустимост за подаване на жалба по чл.159, т.4 от АПК- правен интерес. Правният интерес следва да е личен и непосредствен, и подлежи на доказване във всяка една хипотеза. Безспорно, в конкретния случай, правен интерес липсва, тъй като оспорената заповед по никакъв начин не засяга техни права и законни интереси. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.