Определение № 8409 от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7278/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 26297 от 29.06.2026 г., постановено по адм.д. № 7904/2026 г. Административен съд София – град е отхвърлил искане за спиране на изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1204-000276/14.04.2026 г. на Началник група към ОДМВР- София, с която на П. Р. М. е наложена ПАМ по реда на чл.171,т.1 ,б.3/бб/ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от П. Р. М., чрез адв. С. Узунян от САК. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят счита за неправилен изводът на първоинстанционният съд, че не са налице значителни и трудно поправими вреди, които да обосноват искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. В тази връзка е изложено, че П. М. е управител на дружеството „Чери Дриймс“ ООД, чиято дейност е свързана с отглеждане и преработка на овощни, зърнени и всякакъв вид земеделски култури, което изисква периодично пътуване на управителя до производствената база на дружеството в [населено място], Обл. Пазарджик. Към жалбата са представени пътни листове за месец юли 2025 г. и месец август 2025 г. на „Чери Дриймс“ ООД, извлечение от ТРРЮЛНЦ по партидата на „Чери Дриймс“ ООД, удостоверение № 8/29.07.2015 г. на Главния архитект на Община Лесичово за въвеждане в експлоатация на „База за преработка и съхранение на плодове и зеленчуци“ в [населено място]. Ответникът по частната жалба – Началник група към ОДМВР – София, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първостепенният съд е образувано по жалба на П. Р. М. срещу ЗППАМ № 25-1204-000276/14.04.2026 г. на Началник група към ОДМВР- София, с която на П. Р. М. е наложена ПАМ по реда на чл.171,т.1 ,б.3/бб/ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му,но за не повече от три месеца. В жалбата е заявено искане за спиране изпълнението на заповедта на основание чл.166 от АПК. Заповедта е издадена на основание чл. чл.171,т.1 ,б.3/бб/ от ЗДвП, който предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извън случаите по букви "а" – "ж", при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от бб) три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8. За нарушенията по чл. 178ж ЗДвП е предвидено, че се наказват с лишаване от право да управляват моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. В искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета. Обоснован е извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено, като неоснователно. Определението е правилно. Оспорената Заповед № 25-1204-000276/14.04.2026 г., издадена от Началник група към ОДМВР- София, с която е приложена ПАМ по чл.171,т.1 ,б.3/бб/ от ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Несъмнено предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото липсва спор и от представените по делото доказателства се установяват твърденията на П. М., че е управител на „Чери Дриймс“ ООД, както и че производствената база на дружеството се намира в [населено място], Обл. Пазарджик. В случая на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС и да се придвижва до производствената база на дружеството в [населено място], но тази вреда не би могла да се квалифицира, като значителна или трудно поправима по смисъла вложен от законодателя. Правилно първоинстанционният състав е съобразил константната практика на ВАС, съгласно която като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в процесния случай не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, поради невъзможността му да управлява моторно превозно средство, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Целта на прилагането на ПАМ по чл.171,т.1 ,б.3/бб/ от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. Приложените към частната жалба доказателства пътни листове за месец юли 2025 г. и август 2025 г. на „Чери Дриймс“ ООД не обосновават наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение