Определение № 6997 от 07.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5473/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от Е. М. П., с адрес: гр. Пловдив, [адрес], чрез адв.Чакова срещу разпореждане №3798 от 24.04.2024 г. постановено по адм.д.№705 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу определение №1198/06.02.2024 г. постановено по същото дело. В частната жалба се поддържа, че разпореждането е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Производството по обжалване на определенията и разпорежданията е по реда на глава ХІІІ от АПК, поради което по силата на препращащата норма на чл.236 АПК се прилагат правилата за касационното производство. Доколкото в частна жалба срещу определение №1198/06.02.2024 г. се правят доводи за неправилност на определение №1198/06.02.2024 г. поради наличие на всички касационни основания, същите следва да бъдат разгледани и обсъдени по реда посочен в правната норма. Частният жалбоподател намира, че са налице всички предпоставки за допустимост на обжалването и неправилно производството е прекратено. Следвало е частната жалба да бъде изпратена за произнасяне на горестоящия съд, а не да се постановява разпореждане, с което да се оставя без разглеждане. Поддържа се твърдение, че частната жалба е разгледана от некомпетентен съд и това обосновава недопустимост на прекратителното разпореждане. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС гр. Пловдив е образувано по повод обжалване на решение №23 от 06.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Е. П. срещу разпореждане с изх.№С200016-137-0006671 от 07.06.2022 г., с което е разпореден отказ за погасяване по давност на публични вземания, на основания 226, ал.1 от ДОПК от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр. Пловдив. С решение № 1244 от 28.06.2023 г. жалбата е отхвърлена и Е. М. П. е осъдена да заплати на НАП разноски в размер на 1000 лв. съобразно чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С молба вх.№19058 от 29.09.2023 г. от процесуалния представител на жалбоподателката е поискано да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските. АС гр. Пловдив е постановил определение №1198 от 06.02.2023 г., с което е оставено без разглеждане направеното искане по чл.248, ал.1 от ГПК и е прекратил производството по искането. В определението е посочено, че не подлежи на обжалване. Срещу определението е подадена частна жалба вх.№5426 от 26.03.2024 г. С разпореждане №2845/26.03.2024 г. производството по частната жалба е оставено без движение с указание по сметка на ВАС да бъде внесена държавна такса в размер на 30 лв. След внасянето на таксата, с разпореждане №3798/24.04.2024 г. частната жалба е оставена без разглеждане. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 213а АПК първоинстанционният съд, проверява редовността и допустимостта на касационната жалба съответно на частната жалба. С правната норма задължението по проверка на подаденета частна жалба е от компетентността на първоинстанционният съд. Ето защо, е неоснователно твърдението на частния жалбоподател, че произнасянето относно редовността и допустимостта на жалбата не е от компетентността на АС гр. Пловдив. Първоинстанционният съд е изпълнил пълно и точно предписанията на чл. 231а, ал. 1 АПК – оставил е нередовната частна жалба без движение и е дал конкретни, точни и ясни указания по отношение на установената нередовност и необходимото за нейното отстраняване, включително е предупредил страната за сериозните правни последици от неотстраняването на нередовностите на жалбата. Страната е проявила процесуална активност и е поправила нередовността на частната жалба, поради което съдът е пристъпил към преценка на допустимостта на жалба съгласно чл. 215 АПК. Според мотивите изложени от първоинстанционният съд са налице материално-правните предпоставки на чл. 215, т. 4 АПК, тъй като частната жалба подадена от Е. П. е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК. Посочил е, че основното производство е по чл.268 ДОПК и решението на административния съд не подлежат на обжалване, поради което и определението за изменение на това решение в частта за разноските също не подлежи на обжалване. Изводът на съда е правилен и съответен на закона. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, приложима в производството на основание чл. 144 АПК, определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, постановено в основното производство. Щом решението не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и определението по чл. 248, ал. 3 ГПК, с което съдът се е произнесъл по искане за изменение на решението в частта му относно разноските. Следователно не намира опора в текста на разпоредбата доводът на частния жалбоподател, че определението, с което съдът се произнася по искането за изменение на съдебното решение, в частта за разноските е винаги обжалваемо по силата на общия принцип и разпоредбите на глава ХІІ от АПК. Производството по чл. 248 ГПК е допълнително производство, чиято цел е да се поправи неточно или непълно произнасяне на съда относно разноските, направени в основното производство. Режимът на обжалване на този допълнителен акт е еднакъв с този на главното решение. Достигайки до същите изводи Административен съд гр. Пловдив е постановил правилно и съответно на закона определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение