Решение № 76 от 11.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 815/2012 г.

Решение № 76 от 11.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 815/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 2 от 4.01.2910 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 137 от 26.04.2012 г., постановено по гр. д. № 96/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за правомощията на синдика за предявяване на иск по чл. 108 ЗС във връзка с попълване масата на несъстоятелност. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд и производството по делото е прекратено, като е прието, че ревандикационният иск, който е предмет на делото, е предявен от синдика на [фирма]- дружеството в несъстоятелност, което е недопустимо. Ищецът е подал касационна жалба, в която поддържа, че искът е предявен не от синдика, а от дружеството-длъжник, като синдикът е упражнявал само представителната власт, която има съгласно чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ. Съгласно установената съдебна практика - определение № 415 от 3.12.2008 г. по т. д. № 305/2008 г., II т. о. на ВКС постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и задължително за съдилищата по разрешения с него процесуалноправен въпрос, синдикът е легитимират да предяви от свое име само отменителните искове по чл. 646 и 647 ТЗ, а по всички други спорове страна е самият длъжник, като синдикът осъществява само представителството му в процеса, съгласно правомощията, дадени на синдика в чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ. Тази по принцип правилна постановка е залегнала и в обжалваното решение на въззивния съд, но е неприложима за случая, тъй като изводите на съда са направени при неправилно възприемане на фактите по делото. Видно е още от титулната част на исковата молба, че ревандикационният иск е предявен от самото дружество-длъжник- [фирма] /в несъстоятелност/, а не от синдика, като последният се посочен само като негов представител, съгласно чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ и упражнява дадените му от закона правомощия да завежда дела от името на дружеството. При изричната формулировка в исковата молба, че искът е предявен от дружеството, представлявано от синдика адв. С. В. М., като по въпроса за надлежната процесуална легитимация на ищеца не е имало спор в първоинстанционното производство, изводът на въззивния съд, че синдикът действа от свое име, е необоснован и е довел до неправилност на решението, поради което същото следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на ревандикационния иск. Водим от горните съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение