Решение № 1599 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8272/2015 г.

Решение № 1599 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8272/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две жалби на Общински съвет - Сандански, съответно касационна /наименована частна/, срещу решение № 738 от 15.05.2015 г., постановено по адм. д. № 136/2015 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменено негово решение № 34, взето по протокол № 1 от проведено заседание на 29.01.2015 г. и делото е върнато като преписка за ново произнасяне, и частна - против определение № 963 от 19.06.2015 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение неговото искане да се намали присъдената в полза на оспорващите сума за заплатен адвокатски хонорар в размер на 2400 лева. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението с твърдение, че административният съд не е съобразил доказателствата по делото и неправилно приложил разпоредбата на § 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като се инвокират доводи за нарушения, съставляващи и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение В частната жалба се твърди, че съдът е следвало да приложи служебно чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което направилно отказал да измени решението в частта за разноските, които намира за прекомерно високи и "необосновани". Моли Върховния административен съд да отмени определението или да измени решението в частта му за разноските, като намали присъдената в полза на Кръстьо Симеонов Дуков и София Симеонова Василева сума за заплатен адвокатски хонорар съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В о. с. з. на ВАС касаторът не изпраща представител . Ответниците-Кръстьо Симеонов Дуков - лично, и София Симеонова Василева-двамата от гр. Пловдив, в писмени отговори и в писмени защити изразяват становище за неоснователност на подадените жалби и молят те да бъдат отхвърлени. Претендират разноски за защита пред ВАС. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби. По отношение на касационната жалба намира, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на нормата на § 27, ал. 2 ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от 2010 г./, разгледана във връзка с относимите разпоредби на чл. 45д - чл. 45ж ППЗСПЗЗ, регламентиращи процедурата за издаване на решение за възстановяване правото на собственост в случаите, когато правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение, в който случай ОбС е длъжен да произнесе решение, с което предоставя съответните земи, т. е. да действа при обвързана компетентност. Преценява като правилен и извода, че оспореното решение е незаконосъобразно и на процесуално основание-поради липса на мотиви, както и че посочването на такива едва в касационната жалба не може да отстрани този пропуск и не обосновава различен от направения от административния съд краен правен извод. Намира за неоснователна и частната жалба поради правилно приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, и обстоятелството, че в случая възражение за прекомерност е направено едва с касационната жалба . Предлага двата съдебни акта да бъдат оставени в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбите за процесуално допустими като подадени от страна, за която решението и определението са неблагоприятни, и в срока по чл. 230,съответно. чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, са неоснователни, по следните съображения: По касационната жалба: Производството пред административния съд е образувано по оспорване от Кръстьо Симеонов Дуков и София Симеонова Василева на решение № 34, взето по протокол № 1 от проведено заседание на 29.01.2015 на Общински съвет - Сандански, с което с което е отказано да се предостави на ОС"Земеделие" гр. Сандански исканите от нейния началник земи от ОПФ за възстановяване на собственост на наследниците на К. Д. Ризов по негови две предложения с Вх. № № 72 и 74/03.02.2011 г. - съответно досежно имот № 65334.102.772 в м. Банята в размер на 1562 кв. м. и имоти № 65334.154.67 и 65334.154.70 в м. " Селището" и в размери съответно 1445 и 1295 кв. м., по заявления на двамата оспорващи, към които били приложени Решение № 01А/о/24.10.1995 г. на ПК и скици на имотите. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд Благоевград отменил това решение на Общински съвет гр. Сандански като приел, че обжалваното решение на ОбС е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - поради това, че не е изложил мотиви, както и поради допуснато нарушение на материалния закон - § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, вр. с чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. За да стигне до тези изводи на първо място съдът съобразил пълната липса на мотиви в решението на ОбС. На второ изложил съображения, че това решение е произнесено по искане на оспорващите от 13.12.2014 г., напълно идентично с предходно тяхно от 03.02.2011г, по което с влязло в сила решение № 1636/9.10.2001 г., постановено по адм. дело № 529/2013 г., АС Благоевград е отменил идентично решение № 267 по протокол 9 на Общински съвет гр. Сандански, като съдът е върнал преписката на общинския съвет за ново произнасяне, и въпреки което, Общински съвет - Сандански отново е отказал да предостави на общинска служба по земеделие гр. Сандански земи от ОПФ за възстановяване на собствеността на оспорващите-като наследници на К. Д. Ризов. Наред с това посочил и че съгласно чл. 45ж началникът на ОС "Земеделие" при условията на § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3, представя мотивирано искане до кмета на общината, придружено със скица-проект, издадена от ОС "Земеделие" или Службата по кадастъра и решение, с което е признато право на възстановяване в стари реални граници, съществуващи или възстановими граници . Посочил, че Общинският съвет още на първото си заседание следва да се произнесе с решение за предоставяне на имоти и това решение се предоставя на ОС "Земеделие", която възстановява правото на собственост, придружено със скица, тъй като тя е единственият орган, който може да възстановява заявени по съответния ред и срокове земеделски земи. Съобразил и нормата на § 27, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, задължаваща общинските съвети да предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на условията по т. 1 - 3, и приел, че в случая са налице условията по § 27, т. 1,тъй като има решение на Общинска служба "Земеделие" - Сандански, приложено към искането за възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници, поради което и Общинският съвет в случая няма право на преценка. По тези съображения съдът отменил оспореното решение и върнал преписката за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в съдебното решение. При този изход на спора присъдил разноски на оспорващите в пълния претендиран размер, с оглед липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим субсидиарно по силата на чл. 144 АПК. Решението е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилен е изводът за пълна липса на мотиви в оспореното решение. Посочването им едва в касационната жалба не може да отстрани този пропуск и не обосновава различен от направения от административния съд краен правен извод. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила - нарушена е императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Константна е практиката на Върховния административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. По отношение приложението на материалния закон съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съдебното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства, след анализ на събраните доказателства и в съответствие с установените факти, спрямо които правилно е приложен материалният закон. Съгласно § 27, ал. 2 ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от 2010 г./, Общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на някое от изброените в трите точки условия. Разгледана във връзка с относимите разпоредби на чл. 45д - чл. 45ж. ППЗСПЗЗ, регламентиращи процедурата за издаване на решение за възстановяване правото на собственост в случаите, когато правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение, от нея следва че при надлежно сезиране и при наличие на някое от изчерпателно изброените в § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ условия, ОбС е длъжен да произнесе решение, с което предоставя съответните земи, т. е., в този случай той действа при обвързана компетентност. Предвид установеното по делото, че в случая е изпълнено условието по т. 1 от посочената разпоредба, а именно, установяване на границите на процесните земеделски имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, правилно първоинстанционният съд е приел, че след като е била изпълнена процедурата по чл. 45д - 45ж ППЗСПЗЗ, решението на ОбС, с което е отказано предоставянето на съответните земи, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Възраженията, релевирани за пръв път в настоящата жалба, включително за липсващи или с изтекъл срок документи/скици/ в преписката, са неоснователни, тъй като мотиви не само в такъв смисъл, а и въобще, в оспореното решение на ОбС не са изложени. Останалите възражения не държат сметка, че съгласно чл. 45ж, ал. 1 общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В случая, както бе посочено по-горе, Общинската служба по земеделие е представила мотивирано искане, въз основа на което Общинският съвет е следвало да се произнесе в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г., като преценката не е на ОЗС, а на компетентния орган - Общинския съвет, който взема решение за това по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, вр. § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Така напр. в решения № 15724 от 23.12.2014 г. по адм. д. № 4814/2014 г., № 2847 от 16.03.2015 г. по адм. д. № 8467/2014 г., № 11499 от 01.10.2014 г. по адм. д. № 16548/2013 г., - всички на IV отд. на ВАС. Горното налага извод, че административният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на решението на Общински съвет гр. Сандански. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. По частната жалба: ВАС намира, че първоинстанционният съд правилно е приел липса на правно основание да измени решението си в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим субсидиарно по силата на чл. 144 АПК, съгласно която ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата води до еднозначния извод, че при прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение съдът може да присъди по-нисък размер на съответните разноски само по искане на насрещната страна, а не служебно, като искането следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото. Приключването на устните състезания е крайният момент, до който могат да се правят искания за разноските. С оглед липсата на възражение за прекомерност в този срок, правилен е изводът на съда, че не са били налице основанията на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменяне на решението в частта за разноските. По тези съображения и частната жалба е неоснователна и определението на съда, като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора искането ответниците по касация за присъждане на разноски по делото пред ВАС е основателно, но недоказано. Те са поискани своевременно, но до приключването на устните състезания пред касационната инстанция не са представени документи, доказващи договорени, още по-малко заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. Приложените в тази връзка едва към молбата на адв. В. Джостов доказателства, постъпила в съда на 04.02.2016 г., ден след откритото съд. заседание пред ВАС, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, не следва да се вземат предвид от съда, поради което това искане следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение