Решение № 10560 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2013 г.

Решение № 10560 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2013 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Синхрон Комерс" ООД против решение № 2049/04.12.2012 г., постановено по адм. д. № 1632/11 г. от Бургаския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 02-1100283/15.04.2011 г. на орган по приходите при ТД - Бургас, потвърден с решение № РД-10-207/05.07.2011 г. на изпълняващ правомощията на директор на дирекция "ОУИ" - Бургас. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 984 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са - допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - Бургас не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й съдът приема следното: С РА, предмет на контрол пред административния съд е завършила ревизията на жалбоподателя за облагането му с корпоративен данък за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2009 г., данък по чл. 194 - 204 от ЗКПО за същия период и по прилагането на ДДС за периода от 15.01.2009 г. до 31.01.2011 г. Ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като е установено наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Установено е, че ревизираният субект през ревизирания период е извършвал основно дейност по обучение на водачи на моторни превозни средства (МПС). Установено е също така несъответствие на информацията от изпитните протоколи на ИА "Автомобилна администрация" и представения от лицето Регистър на кандидатите за обучение в УЦ с осчетоводените приходи за 2008 и 2009 години. Данъчните основи за облагане с корпоративен данък са установени, като приходите са определени с помощта на експертиза, която е дала цената на курс според общия брой кандидати в пълен курс на обучение и според различните категории - В, "СЕ", "А", "С". От установените приходи са извадени осчетоводените разходи на лицето за материали, външни услуги, за заплати и осигуровки. По този начин определената данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2008 г. е определена на 48712,62 лв., респективно дължимият корпоративен данък е 4871,26 лв., от който е приспаднат вече внесеният в размер на 58,26 лв. и остава дължим 4813 лв. Определени са и лихви за забава върху тази сума, а така също и върху дължими за 2008 г. авансови вноски. За 2009 г. облагаемата данъчна основа за корпоративен данък е установена по аналогичен начин в размер на 45 659,23 лв., респективно е определен данък в размер на 4565,92 лв., от който е приспаднат платения размер - 157,26 лв. и е определен като дължим 4408,66 лв. ведно със законната лихва върху него. Установено е също така, че ревизираното лице не е внасяло дължими авансови вноски за 2009 г., за които са определени лихви за забава. В хода на ревизията, приходният орган е установил, че към 31.12.2008 г. облагаемите обороти на дружеството надвишават 50 000 лева за предходните 12 месеца и до 14.01.2009 г. лицето е било длъжно да се регистрира по ЗДДС, което не е направено. Приходният орган е приел, че считано от 15.01.2009 г. до месец април 2010 г. (вкл.) реализираните месечни обороти са облагаеми с ДДС, тъй като през всичките тези месеци са с размер над 50 000 лева. Определен е като дължим ДДС за посочените периоди. Административният съд е приел, че изводът на приходния орган за установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е съобразен с приложимото право. Съдът е приел, че въз основа на данните от ГДД на дружеството, реалният брой обучени лица и експертно установената цена на обучението, изводът на приходният орган е, че са налице данни за укрити приходи. Прието е от съда, че извършената експертиза в хода на ревизията е от лицензиран оценител. При изготвянето й вещото лице е отчело пазарната цена на услугите към момента на съответното обучение, като приложим за определянето й е възприет методът на сравнимите неконтролирани цени, както и че цените, дадени за обученията по различните категории се доближават до цените, посочени от случайно избраните лице измежду курсистите на дружеството за периода, на които са правени насрещни проверки. Отбелязано е, че в заключението не са посочени конкретните дружества, от които е получена сравнителната информация. Съдът не е кредитирал съдебната експертиза, тъй като вещото лице не е посочило използвания метод за определяне на пазарните цени на услугите. Посочено е, че вещото лице е извършил неформално проучване сред други лица, предлагащи тази услуга в гр. Сливен без да ги конкретизира Съдът е дал вяра на експертизата, събрана в хода на ревизията, като такава с по-висок процент достоверност. Стигнал е до този извод след като е анализирал и съпоставил и двете експертизи, и е приел, че и двете на сочат конкретните си източници на информация, но данъчната експертиза е конкретизирала метода по който е изчислена пазарната цена на услугите. Съдът е посочил, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за твърденията си, че на част от курсистите не е събирана цена за обучението поради наличието на родствени връзки с част от лицата, притежаващи дялове в ревизираното дружество. Съдът е приел за установена липсата на отчетност в счетоводството на жалбоподателя. Приел е, че констатациите в РА не са оборени от жалбоподателя. По тези съображения жалбата срещу РА е отхвърлена. Решението на административния съд е правилно. Спорният въпрос е бил относно стойността на обучението на курсистите през ревизирания период за управление на МПС от различни категории. Съдът основателно е възприел заключението, дадено в хода на ревизията, тъй като отразените в него цени на услугите в региона на гр. Сливен се доближават и подкрепят от информацията, събрана в хода на насрещните проверки на случайно избрани курсисти в ревизираното дружество (информацията от насрещните проверки се съдържа от лист 130 до 134 от делото). От друга страна, както правилно е преценено констатациите в заключението, дадено в хода на съдебното обжалване са необосновани, тъй като не се сочат конкретните източници на информация, използвани от вещото лице, а така също не е изрично посочен и използваният метод за определяне на пазарните цени на услугите към релевантните периоди. Основателно, съдът е преценил експертизата, дадена в хода на ревизията като такава с по-висок процент достоверност, тъй като видно от съдържанието й е, че макар да не са индивидуализирани, са посочени източните на сравнителна информация - пазарни цени на СБА и автошколи в гр. Бургас, Сливен и Карнобат. От заключението на съдебната експертиза не стават ясни източниците на информация, ползвани от вещото лице за определяне на цените на предоставяните услуги. Видно от отговора му в съдебното заседание, в което е прието заключението е, че е ползвана информация от обяви във вестници и интернет, както и такава, получена при неформални срещи с хора, организирали такива курсове. От този отговор не става ясно обявите, взети предвид от вещото лице, дали касаят региона на гр. Сливен, а така също и хората, дали "неформалната" информация на вещото лице, дали осъществяват дейността си в този регион. При тези данни по делото, настоящият съдебен състав преценява, че не са налице касационните основания, сочени в жалбата. Решението на административния съд е резултат от преценка и анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена фактическата обстановка по спора, формирани са обосновани изводи и е приложен правилно материалния закон. Решението следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд