Определение № 173 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2527/2020 г.

Образувано е по частна жалба на Р. Н. С. срещу определение от 18.05.2020 г. по възз.ч.гр.д. № 199 /2020 г. на Софийски окръжен съд, г.о., с което е отменено определение на Костинбродския районен съд, с което е отхвърлено искане на съделителката Й. Н. П. по чл.344,ал.2 ГПК за осъждане на Р. Н. С. да и заплаща обезщетение за ползването на съсобствения имот и вместо това е постановено друго, с което Р. Н. С. е осъден да заплаща на Й. Н. П. сумата 91.67 лева месечно, представляваща обезщетение за ползване на собствената и 1 /6 ид.ч. от делбения имот от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата, на основание чл.344,ал.2 ГПК. Ответникът по частната жалба Й. Н. П. твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като частният жалбоподател не е формулирал нито един правен въпрос и тъй като обжалваното определение не е очевидно неправилно, както и че частната жалба е неоснователна. Настоящият състав намира, че частната жалба е недопустима поради следното: Разпоредбата на чл.344,ал.2 ГПК е със същото съдържание като разпоредбата на чл.282,ал.2 ГПК от 1952 г. (отм.). Съгласно приетото с т.6 от ТР № 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС въззивно определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд по чл.282,ал.2 ГПК от 1952 г. (отм.) по привременните мерки в делбата, не подлежи на касационно обжалване, определенията по чл.282,ал.2 ГПК от 1952 г. (отм.), на която съответства чл.344,ал.2 ГПК, подлежат на двуинстанционно разглеждане, този ред е изчерпан с постановяването на обжалваното въззивно определение, което е окончателно. Поради изложеното подадената срещу въззивното определение по чл.344,ал.2 ГПК недопустима частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане по същество. Насрещните страни не претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав на съда