Определение № 64 от 15.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 2/2012 г.

С определението си № 26 от 31.01.2013 год. по т.д.№ 2/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на [фирма], гр.Б. с вх. на ПОС № 5007/15.08.2011 год. срещу въззивно решение на Пернишкия окръжен съд № 5 от 14.07.2011 год. по в.т.д.№ 439/2011 год. настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането на ответника ТД [фирма], [населено място] за присъждане на направените в производството по чл.288 ГПК деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 3 000 лева на адв. Б. Б. от ПАК, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 05789/21.09.2011 год. С молба вх.№ 1715/19.02.2013 год., подадена в срока по чл.284, ал.1 ГПК ответникът в производството по чл.288 ГПК повторно е поискал присъждането им. Насрещната по искането страна в срока и по реда на чл.248, ал.2 ГПК е депозирала отговор, с който е възразила по основателността на така подадената от ТД [фирма], [населено място] молба,основана на чл. 248, ал.1 ГПК, като алтернативно поддържаното становище е за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и необходимост от приложението на процесуалното правило на по чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и съобрази данните по делото, намира: Молбата е процесуално допустима, а по същество основателна. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Следователно обстоятелството, че подадената от касатора ТД [фирма], гр.Б. касационна жалба с вх. на ПОС № 5007/15.08.2011 год., въз основа на която е образувано производството по т.д.№ 2/2012 год. на ВКС, ТК е оставена без разглеждане единствено поради процесуалната и недопустимост, обуславя правен извод, че на ответната по касационната жалба страна се следва заплащане на направените в производството пред ВКС деловодни разноски, тъй като същата с поведението си не е дала повод за постановения по реда на чл.288 ГПК краен правен резултат. Поради основателност на въведеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното на адв. Б. Б.- ПАК, адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената в тази инстанция единствено чрез изготвен по реда на чл. 287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба защита на страната, същото следва да бъде намалено до размера на сумата 1 000 лв.. Обстоятелството, че поради характера на производството по чл.288 ГПК и отсъствие на задължение за изпращане на препис от дадения по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба, то касаторът, съгласно застъпеното в последователната практика на ВКС становище, следва да се счита за редовно известен за претендираните деловодни разноски и техния размер за първи път едва с молбата на ответника, основана на чл.248, ал.1 ГПК, поради което възражението му като своевременно заявено е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по същество. Водим от гореизложеното, съставът на второ отделение на ВКС, търговска колегия на осн. чл.248, ал.3 ГПК