Решение № 2261 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10408/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Сити Кеш“ ООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 26205/01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 4419/2025 на Административен съд – София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № ППН-01-145/2024 г. от 25.03.2025 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано от касатора адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба – Д. М. Н., с адрес в гр. Кърджали, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, а касационната жалба – оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е Решение № ППН-01-145/2024г. от 25.03.2025 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 38, ал. 3 Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ е приета за основателна жалбата на Д. М. Н. срещу „Сити кеш“ ООД, като е установено извършено от дружеството нарушение на чл. 5, § 1, б. „б“ и чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 /Регламента/, за което към последното е отправено официално предупреждение на администратора „Сити кеш“ ООД по реда на чл. 58, § 2, б. „б“ Регламент (ЕС) 2016/679(Регламента, ОРЗД) За да постанови процесното решение, административният съд е приел, че е налице отпадане на легитимния интерес на дружеството да продължи да обработва личните данни на Н.. Съдът е посочил, че обработването е законосъобразно само и единствено в рамките на съответното договорно правоотношение и за целите, определени от администратора, свързани с обстоятелства, необходими за сключването и изпълнението на конкретен договор. Предвид предходното, както и обстоятелството, че в процесния пред него случай се касае за извършване на справка в НОИ за осигурителен доход по повод искове, имащи отношение по вече прекратени два договора за кредит, административният съд е заключил че продължаващото обработване на личните данни от администратора е незаконосъобразно и налице нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679. Решението е законосъобразно Правилен е извода на АССГ, че дружеството е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 и като такъв определя целите за тяхното обработване във връзка със сключването на договори за кредит. Процесните пред първоинстанционния съд данни на Н. безспорно попадат в обхвата на лични такива по смисъла на чл. 4 § 1 от Регламента, като съгласно § 2 на същия член „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В конкретния случай дружеството е извършило операция с лични данни на Н., като е направило справка в НОИ и я е представило по гр. д. № 716/2023 г. и гр. д. № 719/2023 г. и двете по описа на РС – Кърджали – образувани по предявени от Н. искови претенции по вече прекратени два договора за кредит със „Сити Кеш“ ООД, а именно договори № 610236 от 22.12.2021 г. и № 683502 от 27.05.2022 г. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е посочил, че в случая дори и да е налице съгласие на Н. за обработване на личните ѝ данни, то същото е в рамките на съответните договорни отношения и свързаните с тях цели на обработване - определяне на платежоспособността, риска и кредитоспособността, одобрение за сключване на договор за кредит, както и сключване, изпълнение, изменение и прекратяване на договора за кредит. Ето защо даденото съгласие се отнася само и единствено към конкретния договор до неговото прекратяване, като по-нататъшното им обработване, каквото е установено в случая е несъвместимо с тези цели, съгласно чл. 5, §1 б „б“ ОРЗД. Посочената разпоредба позволява по-нататъшното обработване единствено за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели. В настоящата хипотеза не само, че личните данни са обработени след прекратяването на конкретните договори, но и същото е осъществено за цели, различни от тези, за които те са събрани или за целите по чл. 89 ОРЗД, а именно за опровергаване на обстоятелства от договор за безплатна правна помощ и съдействие, представен пред РС – Кърджали. В тази връзка обосновано АССГ е посочил, че ако се приеме обратното, то всички лични данни, обработвани и събирани за конкретни договорни отношения биха се използвали за всякакви производства, които нямат отношение по тези договори, а такова разбиране би противоречало и обезсмислило напълно регламентираните европейски норми, свързани със законосъобразното обработване на личните данни и целите и обхватът на тяхното обработване. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на администрацията при ответника – КЗЛД деловодни разноски в размер на 102,26 евро, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение