Определение № 9384 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8874/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. М. Л. от гр. София (неправилно в обжалваното определение съдът е изписал имената на жалбоподателя като Б. М. Б., вместо Б. М. Л.) срещу определение № 16133/27.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2637/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 63/15.01.2026 г., издадена от младши автоконтрольор в ОПП на СДВР на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). В частната жалба се съдържа схема на пътно – транспортно произшествие (ПТП), която е била изготвена от Пътна полиция – София, както и писмено обяснение на А. К. – участник в ПТП, в което присъства и специализиран камион. Твърди се, че Пътна полиция е съставила непълна схема в интерес на нарушителя А. К., като в нея не е вписан спрелия камион в лявата лента за движение на двупосочната улица с две ленти, като твърди, че камионът е важен елемент в случилото се ПТП. Относно връчването на процесната заповед, в частната жалба се съдържат оплаквания, че на 09.02.2026 жалбоподателят е представил на полицията решение на ТЕЛК и там на гишето е разбрал, че съществува заповед № 26 - 4332 – 000296, която не му била връчена, а е получил същата неофициално без подписи, за да предприеме обжалване, макар и със закъснение. В тази връзка излага оплакване за твърдението, че е получил заповедта, а впоследствие я бил загубил. Иска от съда справедливо решение и да се спре издаването на наказателно постановление за присъждане на парична глоба, както и истинският нарушител в ПТП да получи наказание. В допълнителна частна жалба (неправилно наименована касационната жалба) от служебния адвокат М. Делчева са изложени оплаквания, свързани с връчването на оспорената заповед, формалните указания, които съдът е дал на жалбоподателя в разпореждане № 10057/13.03.2026 г., недопускането от съда на доказателства дали спорната заповед е обжалвана в срок. Подробни съображения, относно оплакванията, са изложени в допълнителната частна жалба. Ответникът по частната жалба СДВР – Пътна полиция не е депозирал писмено възражение по реда на чл. 231 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Заповедта, която е оспорена от Б. Л. е издадена с правно основание чл. 171, т.1, б. „з“, „бб“ ЗДвП и е за принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУПМПС) до решаване на отговорността за процесното ПТП, но не повече от 3 месеца поради нарушение на цитирания закон. За да остави жалбата срещу посочената заповед без разглеждане, първоинстанционният съд е приел, че същата е връчена на жалбоподателя на 15.01.2026 г. и това е удостоверено лично с подписа и имената на Б. Л.. В този смисъл съдът е приел, че жалбоподателят е пропуснал преклузивния срок за обжалване, тъй като жалбата е подадена на 17.02.2026 г. Според съда по делото е налице писмено доказателство, удостоверяващо връчването на заповедта и след като документът има характер на частен свидетелстващ документ, той не е бил оспорен по реда на чл. 193 ГПК от жалбоподателя. Затова съдът е приел, че не е доказано от жалбоподателя, че заповедта не му е връчена и жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Обжалваното определение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че е издадена процесната заповед за ПАМ, като на жалбоподателя е наложена такава мярка на основание чл. 171, ал.1, т.1, б.“бб“ ЗДвП, като участник в ПТП, поради което временно му е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорната заповед е връчена на Б. Л. и той върху нея е положил подписа си и ръкописно е изписал имената си. Подписът върху заповедта правилно е отразено в обжалваното определение, че не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК, поради което след като е установено изтичане на преклузивния срок, посочен в нея – 14 дни от връчването й по административен ред пред директора на СДВР, или по съдебен ред, то жалбата пред АССГ е процесуално недопустима. Като е оставил без разглеждане жалбата, съдът е постановил правилно определение, което не подлежи на отмяна. Относно искането на жалбоподателя, настоящият съд да съобрази посочената от него схема за осъщественото ПТП, това е въпрос по същество, но разглеждане по същество не се е дължало нито от първоинстанционния съд предвид просрочената жалба, нито от настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отделение. Въпреки, че изрично в заповедта за ПАМ е посочен ответникът в случай на жалба пред съда – директора на СДВР, в производството пред първостепенния съд неправилно е конституиран – СДВР Пътна полиция, но с оглед пропуснатия от жалбоподателя преклузивен срок за обжалване, това нарушение на съда не следва да се взема предвид. Както беше посочено по – горе, съдът е допуснал грешка при изписване имената на жалбоподателя, като тази грешка може да бъде отстранена по реда на чл. 175 АПК, което първостепенният съд ще следва да направи след връщане на делото в Административен съд – София град. С оглед изложеното частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е правилно постановено, тъй като не са допуснати от съда сочените в частната жалба оплаквания за неправилност и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, приложим по силата на чл. 236 АПК, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение