Решение № 1891 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11843/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Горна Малина против решение № 170 от 13.02.2025 г., постановено по адм.д. № 867/2024 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса. Ответникът – Р. С. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - област отменя заповед № 221/11.06.2024 г. на кмета на община Горна Малина, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 223, ал.1, т. 8 ЗУТ, е наредено на Р. С. С. да премахне незаконен строеж „Жилищна сграда”, находяща се в ПИ с идентификатор № [идентификатор] по КККР на [населено място]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Посочва, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая като в рамките на проведеното административно производство не е установен вида и обема на твърдения за незаконен строеж, дали изобщо това, което е установено при проверката на място представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и дали не се касае за извършен ремонт и реновация на съществуваща стара сграда в имота. Приема, че неизясняването на всички тези факти води до постановяване на обжалвания акт при неизяснена фактическа обстановка. Констатира, с оглед характеристиките на постройка – изцяло дървена, без трайно закрепване за терена, при липса на бетонови плочи, греди и колони, че същата не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква одобрен проект и разрешение за строеж. Приема, че постройката е със застроена площ от 37 кв.м., което съответства като конфигурация и обем на съществуващата „паянтова жилищна сграда“, посочена в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот от С. и на посочените в удостоверение за търпимост № 90/18.05.2005г. параметри на съществуващата сграда. Прави извод, че дори да е изпълнена изцяло нова дървена постройка, съобразно нейните параметри и обем, то тази постройка би представлявала търпим строеж. Съдът прави извод, че при липса на действащ подробен устройствен план за местността „Овчо бърдо“ в землището на [населено място], строежът, изпълнен от Р. С., не може да е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ - поради несъответствието му с предвижданията на действащия ПУП. Приема за недоказани твърденията на административния орган, че се касае за извършване на строителство в земеделска територия, с което са нарушени разпоредбите на чл. 12, ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 2, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Посочва, че от приобщените по делото доказателства е установено, че ПИ с идентификатор № [идентификатор] по данни от КККР на [населено място] е земеделска територия с начин на трайно ползване-земеделска територия за земеделски труд и отдих, съгласно § 4 от ПЗРЗСПЗЗ, като от приложената скица на поземления имот е видно, че в почти всички съседни имоти има изградени сгради поради което прави извод, че конкретният поземлен имот, а и съседните такива, представляват имоти, които се използват за отдих и в които са изградени вили и сгради, които се ползват за отдих и не са нарушени разпоредбите на чл. 12, ал. 2 ЗУТ и чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ. По тези съображения съдът прави заключение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид факта, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а“ ЗУТ. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма, като в същата са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при постановяването на административният акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От представените по делото, с административната преписка и неоспорени от С., доказателства е видно, че от компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на адресата на заповедта, който депозира възражения, които са обсъдени от административния орган и са приети за неоснователни. Констатациите в акта не са оборени в съдебното производство. Неправилно съдът приема, че процесния строеж не е индивидуализиран относно вида, предназначението, местоположението му и параметрите на извършването му. Както в заповедта, така и в констативния акт строежът е описан като са посочени размерите, местонахождението му, изготвена е и окомерна скица на разположението на строежа в имота, като други строежи в същия не е установено да са изграждани. В заповедта, издадена въз основа на констативния акт, изрично е посочено премахване на новопостроена жилищна сграда, разположена свободно в ПИ с [идентификатор] на отстояние около 1.10 м. от телена ограда на имота от запад и на отстояние около 6.5. м. от телена ограда на имота от юг. Установено е, че сградата е едноетажна с подпокривно пространство, дървена, сглобяема конструкция, състояща се от дървени греди и колони, фундирана с навиващи се земни анкери, двускатен покрив и е в довършен вид. Сградата е със застроена площ около 55 кв.м., височината на етажа е около 2,50 м., кота стреха около 3.00 м. и кота било около 4,20 м. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че строежът е новопостроена сграда, ситуирана върху петното на старите сгради, нанесени в кадастралната скица като вилна сграда [идентификатор] на един етаж със застроена площ 26 кв.м. и вилна сграда [идентификатор] на един етаж със застроена площ от 11 кв.м., в същата конфигурация и обем. Следователно изводът на съда, че не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, е незаконосъобразен. Строежът е пета категория, изграден през 2023 г., в имот, собственост на жалбоподателя, представляващ земеделска земя, без промяна на предназначението, в нарушение на условията и реда за застрояване, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 4 и чл. 11 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без одобрени и издадени строителни книжа. Незаконосъобразен е изводът на съда, че строежът е търпим, предвид, че има издадено удостоверение за търпимост № 90/18.05.2005 г. за паянтова жилищна сграда, построена преди 1987 г. в имота, която е посочена и в нотариалния акт на С.. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че сградата е изградена през 2023 г., поради което и строежът не е търпим. Търпимостта на предходните постройки в имота, които не съществуват към момента на издаване на оспорената заповед, е ирелевантна. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски, представляващи държавна такса за настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 4 и 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България следва да се осъди Р. С. С. да заплати на община Горна Малина сумата 35,79 евро (70 лева) представляваща внесена държавна такса за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,