Определение № 5118 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3120/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. К., [населено място], чрез адвокат Д. С., срещу определение № 2646 от 20.05.2026 г. по гр.д. № 4529/2025 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е върната частната му жалба с вх. № 7097 от 06.04.2026 г. срещу определение № 1597 от 30.03.2026 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по същото дело по описа на III г.о. на ВКС. Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено. Излага множество съображения във връзка с обжалването на въззивното решение, постановено по съществото на спора. Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение № 2646 от 20.05.2026 г. по гр.д. № 4529/2025 г. на Върховния касационен съд, III г.о., е върната частната жалба, подадена от Д. И. К., срещу определение № 1597 от 30.03.2026 г. на същия състав на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 4458/09.07.2025 г. по в.гр.д. № 2583/2024 г. на Софийския градски съд. Направен е извод, че подадената жалба е процесуално недопустима, тъй като определенията на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, са необжалваеми. Действащият процесуален закон урежда касационния контрол като факултативен, като касационното производство протича в две фази – по допускане на касационното обжалване и по разглеждане на касационната жалба. В случая с постановяване на определението за недопускане на касационното обжалване въззивното решение е влязло в сила и инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан. Правилно е прието в обжалваното определение, че частната жалба следва да бъде върната, предвид обстоятелството, че същата е подадена срещу необжалваем акт на касационната инстанция. Съобразно чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само определенията, постановени от тричленен състав на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това е посочено изрично в закона. Определение № 1597 от 30.03.2026 г. по гр.д. № 4529/2025 г. на Върховния касационен съд, ІII г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по съществото на спора поради това, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, не е преграждащо. С определението по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, като преценява дали повдигнатите правни въпроси обуславят обжалваното определение и имат значение за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото, както и дали определението е вероятно нищожно, недопустимо или очевидно неправилно, извършва подбора на касационните жалби, които да бъдат допуснати до разглеждане. Ако разглеждането на касационната жалба бъде допуснато, съдът я разглежда по същество, а ако то не бъде допуснато, обжалваното определение влиза в сила. Възможността за инстанционен контрол е изчерпана и обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в ГПК не е изрично предвидено, поради което следва да се приеме, че не са налице хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. Предвид посоченото са изчерпани процесуалните възможности, изрично уредени в ГПК, за обжалване на съдебните актове, от които е останал недоволен жалбоподателят. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на ВКС трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение