Определение № 7792 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от С. И. П., от гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат С. Петков, срещу определение № 24674/18.06.2026 г. по адм. дело № 7336/2026 г. по описа на Административен съд-София град /АССГ/, трето отделение, 51-ви състав, с което е отхвърлено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GPAM-2535514/29.05.2026 г. издадена от младши автоконтрольор при отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подбуква "бб" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно - "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца". В частната жалба са изложени подробни съображения за необоснованост и противоречие с приложимия материален закон на атакувания съдебен акт, като се твърди, че при постановяването му съдът не е взел предвид всички релевирани от оспорващия доводи, нито вредите, които същият ще понесе в резултат допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяването на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважено искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, обжалвана пред първоинстанционния съд. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, приема, че частната жалба, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С оглед данните от приложените по делото документи, първостепенният съд обосновано констатира, че процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подбуква "бб" от ЗДвП, с оглед посоченото в нея фактическо основание - водачът на МПС, не контролира непрекъснато управлението на товарен автомобил и предвизвиква ПТП с намиращия се от дясната му страна лек автомобил, след което напуска местопроизшествието. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът обосновано приема, че жалбоподателят не установява твърдяната от него вероятност от настъпване в резултат от допуснатото по силата на закона, предварително изпълнение на акта, на значителни или трудно поправими вреди, свързани с невъзможността му да изпълнява преките си служебни задължения, предпоставени от наличието на свидетелство за управление на МПС. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, като този закон не предвижда основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, при което намират приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Условията по чл. 166, ал. 2 АПК обаче не са налице в процесния случай. Съдът обосновано приема, че жалбоподателят не доказва настъпването на вреди от предварителното изпълнение на акта, които да са противопоставими на защитения обществен интерес, изтъквайки, че целта на процесната ПАМ е осигуряването на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, още повече предвид сериозността на допуснатото в случая нарушение. С оглед релевираните пред настоящата инстанция допълнителни възражения и представения талон на МПС, установяващ, че същото е регистрирано на юридическо лице, чийто законен представител е жалбоподателя, включително според приложена актуална справка в Търговския регистър, следва да се отбележи, че те сами по себе си не налагат извод за основателност на искането за спиране, доколкото управлението на автомобил не е сред изискуемите за изпълнението от управител на търговско дружество, представителни и организационни функции. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяната на атакувания съдебен акт и същият, като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила, при което и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК