Определение № 3156 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3995/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. Х. от [населено място] срещу разпореждане № 260015 от 18.04.2023 г. по гр. д. № 58/2006 г. на Разградския районен съд, с което на основание чл. 306, ал. 2 ГПК е върната молбата й за отмяна на влязлото в сила решение 148 от 25.04.2006 г. по гр. д. № 58/2006 г., постановено по същото дело /посоченото решение е потвърдено с решение № 215 от 02.11.2006 г. по в. гр. д. № 385/2006 г. на Разградския окръжен съд, а последното е оставено в сила с решение № 1546 от 31.01.2008 г. по гр. д. № 521/2007 г. на ВКС, V г. о./. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Ответниците по жалбата И. Р. А. и П. М. А. са подали писмен отговор, в който са изразили становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че молбата на М. С. Х. за отмяна на влязлото в сила решение не отговаря на изискванията за редовност на разпоредбите на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на конкретно основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Констатирано е, че в молбата не е посочена и датата, на която молителката е узнала за новото обстоятелство, респ. в кой ден е могла да се снабди с него, ако твърди основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, кога е влязло решението или е узнала за присъдата, ако твърди основанията по т. 2 и т. 3, както и да внесе дължимата се държавна такса. С разпореждане № 260012 от 14.03.2023 г. молбата е оставена без движение, с указания да се отстранят констатираните нередовности, като в случай на неизпълнение е посочено, че същата ще бъде върната. С молба с вх. № 260214 от 13.04.2023 г. молителката е посочила, че основание за отмяна на влязлото в сила решение e наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства – чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че указанията не са изпълнени в цялост, тъй като не са посочени кои са тези документи, намиращи се в преписките в [община] и в Областна администрация – Разград, както и кога е узнала за тях, поради което на основание чл. 306, ал. 2 ГПК е върнал молбата за отмяна. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Частната жалба е неоснователна. Изводът на първоинстанционния съд за нередовност на молбата за отмяна и след съобщаването на констатираните нередовности по чл. 306, ал. 1 ГПК, респ. изтичането на срока за тяхното отстраняване, е правилен. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол и защита срещу неправилни, влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна. Съгласно т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Преценката дали страната се позовава на относими към релевираните основания обстоятелства или доказателства, е относима към допустимостта на молбата за отмяна, а не към нейната основателност. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая правилно в обжалваното разпореждане е прието, че молителката не е изпълнила задължението си за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК въпреки дадените указания. Налице е бланкетно позоваване на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, без да е посочено нито наличието на нови обстоятелства, нито кои са тези нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Както се посочи по-горе, производството за отмяна е средство за защита срещу неправилни влезли в сила решения въз основа на изчерпателно изброени в закона основания, каквито в случая не са надлежно обосновани. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че констатираните нередовности в молбата за отмяна не са отстранени и е върнал същата като нередовна съгласно чл. 306, ал. 2, във вр. с чл. 286 ГПК, което съгласно посоченото тълкувателно решение в разглежданата хипотеза е изцяло в неговите правомощия. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,