Определение № 3264 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 193/2026 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез държавен инспектор Д. Д. – Д., обективираща искане за изменение на постановеното по делото определение № 1718/02.04.2026г., в частта за разноските посредством намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника по касация. Молбата е основана на твърдения, че договореното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор и за процесуално представителство пред ВКС в размер на 3067.75 евро е прекомерно. Молителят счита, че този размер следва да се редуцира, тъй като адвокатската дейност е приключила с изготвяне на отговор, без да се наложи процесуално представителство по делото пред касационната инстанция. В отговор на искането В. Г. Н., включително и в качеството му на ЕТ „В-1-В. Н.“, чрез процесуален представител адв. К. Б. изразява становище за неоснователност на молбата. Посочва, че адвокатското възнаграждение в случая е 5000 лв., а начисленото ДДС – 1000 лева, а преди постановяване на акта на ВКС никоя страна няма как да знае как ще се развие съдебното производство. А уговореният размер на възнаграждението е многократно по-нисък от ориентировъчните суми по Наредба № 1/09.07.2004г. Моли искането да се остави без уважение. Молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество на искането, съдебният състав съобрази следното: С постановеното по делото определение № 1718/02.04.2026г. по настоящото дело, съставът на III Гражданско отделение на Върховния касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 216/07.08.2025г. постановено по в.гр.д. № 414/2024г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С това решение е отменено първоинстанционно решение № 120/3.05.2012г. постановено по гр.д. № 259/2007г. по описа на Окръжен съд – Габрово и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ е отхвърлено мотивираното искане на Комисията за отнемане в полза на държавата от ЕТ „В-1-В. Н.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2..., ап. ..... и от В. Г. Н. с ЕГН [ЕГН] на имущество придобито от престъпна дейност с обща стойност 1 608 000 евро /при първоначална цена на иска 5 457 052 лева/, състоящо се от подробно описани недвижими имоти, моторни превозни средства, парични средства и дружествени дялове. С оглед този изход на делото пред ВКС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на В. Г. Н. сумата от 3067.75 евро /6000 лева/, представляваща разноски за касационна инстанция под формата на платено адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Следователно, правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложимо, само когато е налице прекомерност. Критерият по прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК е комплексен и съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Правомощието на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката за правна сложност на съда се формира с оглед вида на спора, броя и основанието на исковете, вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а тази за фактическата сложност на делото – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството, с оглед всички тях; преценката на съда включва и материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд, като наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо /чл. 36 от ЗА/. В този смисъл определение № 213 от 20.01.2025г. по ч.гр.д. № 4424/2024г. на ВКС, III ГО и цитираните в него. От друга страна законът не предвижда конкретен и задължителен момент, към който страната по спора следва да заплати възнаграждение за процесуалното си представителство от адвокат, освен крайният възможен такъв, нито ограничава правото за договарянето му до еднократно упражняване. Както ищецът, така и ответникът могат да договорят такова в началото, но и в хода на производството, съобразявайки междувременно осъществилите се процесуални действия, предопределящи нова и различна преценка за действителната правна и фактическа сложност на делото, респ. и различна преценка за адекватно адвокатско възнаграждение. Когато спорът сам по себе си предпоставя фактическа и правна сложност, обосноваваща договорения размер, последващо неосъществилите се, присъщи за разрешаването му и в този смисъл обичайни процесуални действия, чието неосъществяване не зависи от волята на страната, не е основание за частично възмездяване на вече договореното адвокатско възнаграждение. Не зависи от волята на ответника дали въззивното решение ще бъде допуснато до касационно обжалване или не, както не зависи от волята му дали касационната жалба ще бъде оттеглена или ще е заявено оттегляне или отказ от иска. Само ако изначално и независимо от осъществилите се процесуални действия това възнаграждение се явява неадекватно на фактическата и правната сложност на спора, независимо от последващо развилите се конкретни процесуални действия, то подлежи на намаляване, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ако пък е уговорено в занижен спрямо очакваните, но и в действителност осъществили се процесуални действия, то няма пречка да бъде завишено с последващо уговорено от страната допълнително адвокатско възнаграждение. Ето защо подлежащо на възмездяване, при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, само предвид факта, че производството не се е развило напълно, т.е. не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство. В тази хипотеза възнаграждението може да бъде намалено, като прекомерно, само ако още към момента на договарянето му е било несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на делото. В този смисъл определение № 253/29.05.2017г. по ч.т.д. № 2614/2016г. на ВКС, I ТО; определение № 670 / 19.10.2015.г. по ч.гр.д. № 3982/2015г., IV ГО. В конкретния случай молбата е основана на твърдения, че присъденото с окончателното определение възнаграждение на ответника е уговорено, както за изготвяне на отговор, така и за процесуално представителство пред ВКС и доколкото последното не е реализирано, то възнаграждението следва да се сведе само до възнаграждение за изготвяне на отговор. С оглед цитираната практика и по съображенията изложени в нея, които настоящият състав споделя изцяло, възражението на молителя е неоснователно. То е неоснователно и поради факта, че спорът с предмет мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ на Комисията за отнемане в полза на държавата от ЕТ „В-1-В. Н.“, ЕИК[ЕИК] и от В. Г. Н. на имущество придобито от престъпна дейност с обща стойност 1 608 000 евро /при първоначална цена на иска 5 457 052 лева/, състоящо се от подробно описани недвижими имоти, моторни превозни средства, парични средства и дружествени дялове, сам по себе си е с висока фактическа и правна сложност, обосноваваща договорения размер, който е многократно по-нисък от ориентировъчните размери, посочени в Наредба № 1/09.07.2004г. в приложимата към момента на договарянето редакция на чл. 7, ал. 2, т. 7, Обн., ДВ, бр. 88 от 2022г. Договореният размер на възнаграждението от 3067.75 евро е съответен на очакваната фактическа и правна сложност на делото още към момента на договарянето му, а липсата на развито производство по реда на чл. 290 от ГПК и процесуално представителство на ответника в касационно производство по същество на спора, не е основание за извод за прекомерност на този размер. Ето защо молбата за изменение на определението е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение