Определение № 8959 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 92, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на община Варна, чрез процесуален представител юрк. А. Тодорова, против определение № 6272 от 10.06.2025г., постановено по адм. дело № 1064/2025г. по описа на Административен съд Варна. С доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано частният жалбоподател претендира отмяната му. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд в производство по чл. 92, ал. 2 ГПК е оставил без уважение искането на кмета на община Варна, ответник по адм. дело № 1064/2025г. на Административен съд Варна, за отмяна на наложената му глоба с определение № 6124 от 05.06.2025г. за неизпълнение на разпореждане на съда от 19.05.2025г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на наложената на основание чл. 89, т. 2 ГПК – неизпълнение на разпореждане на съда, глоба на кмета на община Варна, тъй като органът при липса на уважителни причини не е изпълнил разпореждането на съда за представяне на административната преписка в 3-дневен срок. Определението е правилно. Данните по делото сочат, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК /в относимата редакция/ да изпрати на съда подадената на 08.04.2025г. в деловодството на община Варна жалба от „ВАРНА-ПЛОД“ АД срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна, заедно със заверено копие от административната преписка. Бездействието на органа е наложило оспорващият да сезира съда с искане от 14.05.2025г. за служебно изискване на преписката на основание чл. 152, ал. 4 АПК /в относимата редакция/. С разпореждане № 5446 от 19.05.2025г., получено от ответника на 29.05.2025г., съдът е изискал от кмета на община Варна, в 3-дневен срок от получаване на съобщението, да представи в съда заверено копие от цялата административна преписка по заявление с рег. № АУ123544ВН/21.12.2020г. на „ВАРНА-ПЛОД“ АД, заедно с доказателства за съобщаването на оспорващия на евентуално постановен акт по заявлението, както и списък на страните в производството с посочване на адресите, на които последно са били призовани. В дадения му 3-дневен срок, включително към датата на постановяване на определението по чл. 91, ал. 2 във вр. с чл. 89, т. 2 ГПК, ответникът не е изпълнил разпореждането на съда от 19.05.2025г., с което е затруднил хода на производството и законосъобразно му е наложена глоба в минимален размер от 100 лв. Неоснователни са доводите в частната жалба, че административната преписка е изпратена в съда със закъснение поради обективни пречки – краткият срок, определен от съда, необходимостта от вътрешна координация в рамките на общинската администрация и спецификата на документооборота и архивирането, които изискват технологично време. Както точно е съобразено от решаващия състав, организацията на работата в администрацията и правилата за документооборота следва да осигуряват своевременно изпълнение на актовете на съда, които са задължителни за административните органи, както и спазване на процесуалните правила, регламентирани в АПК и ГПК. Нещо повече, правилата за документооборота в общинската администрация следва да са съобразени с регламентираните процесуални срокове. При обективна невъзможност за изпълнение на разпореждането в срок, ответникът е имал и възможност да поиска продължаване на срока. Следва да бъде отчетен и факта, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК (да изпрати на съда в 3-дневен срок жалбата и административната преписка) в продължение на пет седмици, което е наложило съдът да бъде сезиран директно от оспорващия с молба по чл. 152, ал. 4 АПК. В случая два месеца след подаване на жалбата чрез административния орган (08.04.2025 г.) административният орган не е представил в съда административната преписка. Подобно поведение от страна на административния орган показва явно незачитане на процесуалните срокове, заложени в закона и определени от съда, и не следва да бъде толерирано. Правилно е преценено, че ответникът недобросъвестно и при липса на уважителни причини не е изпратил административната преписка в съда, като това е затруднило и забавило хода на съдебното производство. По изложените съображения определението, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за отмяна на наложената му глоба от 100 /сто/ лева, се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,