Определение № 854 от 11.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3936/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД [фирма] – [населено място], срещу определение № 1670 от 07.08.2013 г. по т. д. № 1498/2012 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която по реда на чл.248 ГПК е оставено без уважение искането на дружеството – жалбоподател за присъждане на разноски за въззивното производство. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е постановено в нарушение на чл.78, ал.3 ГПК. Твърди, че е поискал присъждане на разноски в качеството на ответник по отхвърления обратен иск, а не в качеството на трето лице – помагач на ответника по първоначалния иск, както е приел въззивният съд. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да остави без уважение искането на ЗД [фирма] за присъждане на разноски за въззивното производство по т. д. № 1498/2012 г., Пловдивски апелативен съд е приел, че застрахователното дружество е участвало в производството по делото като трето лице – помагач на ответника А. К. и с оглед изричната разпоредба на чл.78, ал.10 ГПК няма право на разноски. Определението е правилно. Участието на ЗД [фирма] в разгледаното от Пловдивски апелативен съд дело е последица от привличане на дружеството в качеството на трето лице – помагач на ответника по първоначалния иск А. К.. След предявяване на обратен иск по реда на чл.219, ал.3 ГПК ЗД [фирма] е придобило и качеството на ответник по обратния иск. С депозирана чрез първоинстанционния съд молба ЗД [фирма] е поискало да му бъдат присъдени разноски за „въззивно разглеждане” в размер на 5 000 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ. В молбата не е посочено, че разноските се претендират във връзка с изхода на спора по обратния иск, а и в договора за правна помощ няма данни дали адвокатското възнаграждение е уговорено за защита на дружеството като ответник по обратния иск и/или за процесуално представителство в качеството му на трето лице помагач. При отсъствие на изявление в молбата, че разноските са поискани от ЗД [фирма] в качеството му на ответник по обратния иск, правилно Пловдивски апелативен съд е приел, че искането за разноски е направено с оглед на качеството, обусловило конституирането на дружеството като страна по делото, а именно - в качеството на трето лице – помагач. Разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК отрича правото на третото лице – помагач на разноски по делото. Въззивният съд е приложил правилно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК, отказвайки да присъди поисканите от третото лице – помагач разноски, поради което постановеното в този смисъл определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,